От близо

Интересни неща за Гергьовден, които може би не знаете

Поморие почита Св. Георги и отбелязва 6 май като свой празник.
Св. Георги е живял по времето на император Диоклециан. Той служил в императорската войска и се противопоставил на преследването на християните, заради което е подложен на нечовешки мъчения. Диоклециан му предложил богатства и почести, за да се отрече от Христа. Сред защитниците на Георги била и жената на императора, Александра (Приска), която по примера на светеца разкрила своите християнски убеждения. Диоклециан издал присъда двамата да бъдат обезглавени с меч. Императрицата издъхнала по пътя към мястото, където трябвало да се изпълни присъдата. При вида на нейната блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и продължил към своята Голгота. Когато пристигнали, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

Най-често Свети Георги е изобразяван на бял кон, забиващ копието си в змей.Легендата разказва за чудо, случило се близо до град Вирит (днешен Бейрут). Близо до него живеел змей човекоядец. По заповед на царя в негова жертва всеки ден се принасяло дете. Накрая дошъл ред и той самият да изпрати дъщеря си. Св. Георги видял момичето, препуснал с коня си срещу змея и го пробол с копието си. По-късно на това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората - това на светеца.

Задължителното агнешкото на трапезата идва от традицията първото обагнило се агне през годината да се принася в жертва на Св. Георги. Това е важен момент от празника и се извършвал от най-възрастния мъж в къщата. Той е празнично облечен и закичен с китка. Агнето се окичвало с венец. То било символично захранвано с трици, сол и трева. Триците означават плодородие през годината, солта е за ситост, а тревата я свързваме с изобилна паша за овцете. Като отзвук от миналото, когато жертвеното животно е било изгаряно, е останало с прекадяването или паленето на свещ на дясното рогче на агнето. За да не влизат лошотии и магии в къщата, с кръвта на закланото животно се намазвали стената и прага на дома. В този си вид традиции са се съхранили на много малко места.

Името Георги има гръцки произход и може да бъде преведено като "земеделец" (geo - земя, ergon - работя). Светецът се смята за покровител на земеделци и овчари. На територията на Европа името Георги започва да добива популярност едва в края на 14 век, когато кръстоносците донасят от Палестина историята за мъченичеството на Св. Георги и за чудесата, които извършил. В различните страни името Георги се среща в още 33 различни варианта: Egor, Georas, Geordi, Geordie, Georg, George, Georges, Georgie, Georgio, Georgios, Georgiy, Georgy, Gheorghe, Giorgi, Giorgio, Giorgios, Giorgius, Goran, Gyorgy, Gyuri, Igor, Jerzy, Jiri, Jorgan, Jorge, Jorgen, Jurgen, Jurek, Jurik, Yorick, Yorik, Yurik и Ygor.

Георги е най-полулярното име в България. Българите продължава да кръщават децата си с него, въпреки наплива на модерни имена. Всеки от нас може да изрече поне 10 известни мъже с това име – Георги Раковски – революционер, Георги Първанов – президент в периода 2001-2011 г., Георги Димитров - министър-председател на България (1946-49 г.), Георги Иванов – първият български космонавт, Георги Аспарухов – Гунди – футболна легенда, актьорите Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Георги Георгиев – Гец, Георги Марков – писател, Георги Дюлгеров – кинорежисьор.

Св. Георги е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, както и на градовете Истанбул, Любляна и Москва. На 6 май празнува и град Поморие. В Гърция Гергьовден не се отбелязва с фиксирана дата, а винаги е в деня след Великден. Тази година датата съвпада с приетата у нас 6 май.

Манастирът „Св. Георги” край Поморие е сред най-известните в България. Днес той чества своя храмов празник. Името на Победоносеца носят още 7 манастира – Гложенският, Хаджидимовски манастир (в Гоцеделчевска духовна околия), в село Белащица (Пловдивска духовна околия, действащ девически манастир), Букуровски, Говедарски; Горнобогровски; Кремиковски.

Днес имен ден имат още Гергана, Гергина, Георгина, Гинка, Ганка, Глория, Габрина Ганчо, Гено, Генчо, Габриела, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева.

Агнешко по хайдушки е една от десетките рецепти за приготвяне на вкусна гозба за Гергьовден. Ако изберете нея – няма да сгрешите. Необходими продукти: 1 агнешки бут, 3 моркова, 2 чушки, 1 буркан 250 гр. стерилизирани гъби, 2 глави кромид лук, 1 връзка пресен лук, 2-3 стръка пресен чесън, 50 мл зехтин, червен пипер, сол, черен пипер, джоджен, пресен магданоз за поръсване. Приготвяне: Нарязваме зеленчуците (морковите, чушките, лука, пресния лук, пресния чесън) и гъбите на едро и задушаваме в тиган с ъс загрята мазнина (гъбите може да не се режат, ако са малки). Почистваме, измиваме и нарязваме на парчета агнешкия бут (ако имаме дълбока тава, поставяме целия бут вътре), посоляваме и намазваме с червен пипер. Поставяме ги в дълбок глинен съд и при тях изсипваме задушените зеленчуци, поръсваме с черен пипер и нарязваме джоджен, доливаме вода, захлупваме съда и слагаме във фурната за около 180 мин. при температура 160-170 градуса. Сервираме на порции, като отгоре поръсваме с магданоз.

Източници: Жития на светците, gergiovden.praznuvai.com, pravoslavie.bg, е-gotvach.com.

Соня Георгиева

viapontika@viapontika.com

Соня Георгиева е дългогодишен журналист, работила във вестник "Черноморски фар", главен редактор на седмичника "Свободен Бряг", главен редактор на списание "Вирджиния", продуцент на TV предаванията "Неделно матине" и "Ревю". Приоритетни теми за нея са политиката и обществените отношения, здравеопазването, светският живот, световните знаменитости, културата и модата.

Comments

comments powered by Disqus