Инфекциозният ендокардит е възпалително заболяване, дължащо се на микробна инфекция на ендотелната (вътрешната) повърхност на сърцето. Най-често се засягат клапните структури или се инфектират чужди тела в сърцето (протези, електрокардиостимулатори).

Интактния ендотел е резистентен за инфекции. При нарушена цялост на ендотела (най-често увредени или протезирани клапи), се създават предпоставки за лесна колонизация от микроорганизми, а бактериемията позвлява достъп до увредения ендотел. Най-чести са бактериалните причинители (стафилококи, стрептококи и др.).

Предпоставки за навлизането на патогените в системния кръвоток са най често зъбни манипулации и инфекции, процедури свързани с гастроинтестиналния и урогениталния тракт, интравенозни процедури и др. Предразположени са диабетиците, както и лица с подтиснат имунитет като онкоболни след химиотерапия, носители на ХИВ-вирус.

Честотата нараства след 30 годишна възраст и достига пика си след 60-тата декада от живота. Причината за това са нарастване честотата на възрастово обусловените дегенеративни клапни промени. В последните години се увеличава честотата на инфекциозен ендокардит при млади хора, поради зачестяването на интравенозните злоупотреби с наркотични средства сред младите.

В зависимост от бактериалния причинител, предшестващата клапна патология и общото състояние на пациента, заболяването може да протече доста различно както по продължителност, така и с различните усложнения.

Острия инфекциозен ендокардит се характеризира с изразена токсичност, висока температура, тежко общо състояние, бърза прогресия на клапното увреждане (за дни). Подострия ендокардит се развива бавно, за седмици и дори месеци. Клиничната картина е завоалирана, често със субфебрилитет (до 38С) и без изразена токсичност. Общото състояние на пациентите е сравнително добро и за това състоянието често се пропуска и се диагностицира чак след развитието на сериозни клапни усложнения.

Лечението е антибиотично. При незначително възпаление увредената тъкан се възстановява напълно и сърцето остава незасегнато, при правилното лечение пациентът има 90% шанс за постигане на пълно възстановяване, казва кардиологът д-р Едуард Мекенян, дм, от кардио болница „Понтика”.
Основното усложнение е клапната деструкция и прояви на сърдечна недостатъчност и/или аритмия. Възможно е инфекциозния процес да се рапространи и увреди други жизнено важни органи и да предизвика застрашаващи живота абцеси.

Лечение с антибиотици в повечето случаи е напълно достатъчно. Изключително важно е да не се прекъсва преждевременно, назначената антибиотична терапия. Пациентите дори могат да се приберат вкъщи, а антибиотичното лечение да продължи още известно време и може да се спре само след контролен преглед и указание на лекар.

При ненавременно лечение рисковете за усложнения са много по-големи, предупреждава кардиологът. В напредналите случаи, измененията и особено язвените разрушения в клапите така изменят строежа им, че възстановяването им е невъзможно. В процеса на възстановяване се развива фиброзна тъкан, при зарастването клапите не могат да запазят първоначалния си строеж и се деформират. Тогава е небходима кардиохирургична корекция. Оперативно лечение се прилага, ако клапите са необратимо деформирани или пък болният не се повлиява от медикаментозно лечение.

Д-р Едуард Мекенян, дм предупреждава, че това е изключително сериозно заболяване, което инвалидизира все повече хора. Ранното диагностициране и прилагането на навременно антибиотично лечение е ключово значение за успешното лечение. Тогава и прогнозата е по-добра допълва кардиологът.