Маршрути
В Колизея са открити написани с боя номера
В Колизея са открити написани с боя номера
По време на реставрацията на Колизея, под слоя от прах и мръсотия са открити останките на номера, написани с червена боя.
Номерата показват различните сектори на амфитеатъра. Това е била система, подобна на тази, която се използва днес в амфитеатрите.
Надписите са направени на сводовете на арките. Цифрите са показвали на посетителите мястото, в зависимост от техният социален статус.
Директора на музея Росела Реа нарича находката "изключително откритие." Според нея, реставраторите не са очаквали, че могат да се запазят надписи, направени с боя.
Според мениджърът на проекта Cinzia Conti, откритието потвърждава предимствата на избрания метод за реставрация. Стените на Колизея се изчистват с вода. Тя премахва праха и мръсотията, но не вреди на древната повърхност.
Реставрацията на Колизея е започната през 2013 година. Стойността на проекта е 25 милиона евро. Парите са предоставени от италиански обувен магнат.
Изграждането на Колизея е започнало през 72 година на н.е. по времето на император Веспасиан и е приключило през 80 година на н.е. по времето на император Тит. Амфитеатърът е построен на мястото на езеро, което е било част от Златният дом на Нерон - огромният императорски дворец. По този начин, изграждайки амфитеатърът, Веспасиан е направил символичен жест, прехвърляйки на народа земята на Нерон. Смята се, че Колизеят е построен за сметка на плячката от войната, която получава Веспасиан след победите в Юдея.
При откриването на амфитеатъра са били проведени мащабни игри. В първия ден на откриването, освен гладиаторски борби и морски битки, там са били показани 5000 различни диви животни. Дълго време амфитеатъра е бил основното място за зрелища на римляните. През 405г. император Хонорий забранява гладиаторските битки, като противоречащи на духа на християнството. Въпреки това, избиването на животни в Колизеума е продължило почти до смъртта на Теодорих Велики (крал на Италия през 493-526 години).
Колизеят е могъл да побере до 50 000 зрители. Благодарение на 80-те входа (vomitoria), разпределени равномерно по периметъра, публиката е можела да запълни амфитеатъра за 15 минути, а за да го напуснат всички зрители е трябвало 5 минути.
Четири входа са били предназначени само за висшето общество и водели до най-долния ред. Той е бил предназначен за императора, неговото семейство, сенаторите и весталките. По-горе се намирали местата за останалата част от публиката, разделени на три нива. Първото ниво (20 реда) било за градските власти и представителите на конницата. Второто ниво (16 реда) били за плебс - римските граждани, които имали право да носят тога. Третото ниво било предназначено за хора от по-ниските съсловия. В най-горните редове публиката гледала изправена, там били допускани градските бедняци, имигрантите или робите. Жените по различно време били ту допускани, ту недопускани в Колизея. Когато били допускани, те трябвало да гледат от задните редове.
Колизеят е свързан с представленията за преследването на християните. Считало се е, че тук много от тях са били измъчвани. До известна степен именно тези представи са запазили амфитеатърът от унищожение. Папа Пий V през XVI век предложил да се извършва шествие около Колизея, защото, според него, арената била напоена с кръвта на мъчениците. В средата на XVIII век, папа Бенедикт XIV поставя на арената няколко кръстове. През 70-те години на XIX век те са били премахнати, за да се отбележи края на властта на Ватикана над града. По времето на Мусолини на арената отново бил издигнат кръст, той стои там и днес.
В същото време, ние не разполагаме с никаква информация за мъченичеството на християните на арената на Колизея. Преследванията на християните в империята избухвали няколко пъти, но доста бързо завършвали. При това преследванията не са били религиозни в пълния смисъл на думата. Християните били преследвани не заради своята религия (в този смисъл римското общество било доста лоялно), а за отказ да изпълняват традиционните, държавни римски ритуали.
Источник: nkj.ru
Номерата показват различните сектори на амфитеатъра. Това е била система, подобна на тази, която се използва днес в амфитеатрите.
Надписите са направени на сводовете на арките. Цифрите са показвали на посетителите мястото, в зависимост от техният социален статус.
Директора на музея Росела Реа нарича находката "изключително откритие." Според нея, реставраторите не са очаквали, че могат да се запазят надписи, направени с боя.
Според мениджърът на проекта Cinzia Conti, откритието потвърждава предимствата на избрания метод за реставрация. Стените на Колизея се изчистват с вода. Тя премахва праха и мръсотията, но не вреди на древната повърхност.
Реставрацията на Колизея е започната през 2013 година. Стойността на проекта е 25 милиона евро. Парите са предоставени от италиански обувен магнат.
Изграждането на Колизея е започнало през 72 година на н.е. по времето на император Веспасиан и е приключило през 80 година на н.е. по времето на император Тит. Амфитеатърът е построен на мястото на езеро, което е било част от Златният дом на Нерон - огромният императорски дворец. По този начин, изграждайки амфитеатърът, Веспасиан е направил символичен жест, прехвърляйки на народа земята на Нерон. Смята се, че Колизеят е построен за сметка на плячката от войната, която получава Веспасиан след победите в Юдея.
При откриването на амфитеатъра са били проведени мащабни игри. В първия ден на откриването, освен гладиаторски борби и морски битки, там са били показани 5000 различни диви животни. Дълго време амфитеатъра е бил основното място за зрелища на римляните. През 405г. император Хонорий забранява гладиаторските битки, като противоречащи на духа на християнството. Въпреки това, избиването на животни в Колизеума е продължило почти до смъртта на Теодорих Велики (крал на Италия през 493-526 години).
Колизеят е могъл да побере до 50 000 зрители. Благодарение на 80-те входа (vomitoria), разпределени равномерно по периметъра, публиката е можела да запълни амфитеатъра за 15 минути, а за да го напуснат всички зрители е трябвало 5 минути.
Четири входа са били предназначени само за висшето общество и водели до най-долния ред. Той е бил предназначен за императора, неговото семейство, сенаторите и весталките. По-горе се намирали местата за останалата част от публиката, разделени на три нива. Първото ниво (20 реда) било за градските власти и представителите на конницата. Второто ниво (16 реда) били за плебс - римските граждани, които имали право да носят тога. Третото ниво било предназначено за хора от по-ниските съсловия. В най-горните редове публиката гледала изправена, там били допускани градските бедняци, имигрантите или робите. Жените по различно време били ту допускани, ту недопускани в Колизея. Когато били допускани, те трябвало да гледат от задните редове.
Колизеят е свързан с представленията за преследването на християните. Считало се е, че тук много от тях са били измъчвани. До известна степен именно тези представи са запазили амфитеатърът от унищожение. Папа Пий V през XVI век предложил да се извършва шествие около Колизея, защото, според него, арената била напоена с кръвта на мъчениците. В средата на XVIII век, папа Бенедикт XIV поставя на арената няколко кръстове. През 70-те години на XIX век те са били премахнати, за да се отбележи края на властта на Ватикана над града. По времето на Мусолини на арената отново бил издигнат кръст, той стои там и днес.
В същото време, ние не разполагаме с никаква информация за мъченичеството на християните на арената на Колизея. Преследванията на християните в империята избухвали няколко пъти, но доста бързо завършвали. При това преследванията не са били религиозни в пълния смисъл на думата. Християните били преследвани не заради своята религия (в този смисъл римското общество било доста лоялно), а за отказ да изпълняват традиционните, държавни римски ритуали.
Источник: nkj.ru
Comments
comments powered by Disqus