В памет на проф.Богдан Филов (1883-1945) - един от основополагащите учени в България с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.

Автор: Росен Тахов

Така нареченият Народен съд ни изкара най-големите фашисти на планетата. В Нюрнберг, котилото на националсоциализма, са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочи 2730 мишени за разстрел. С този резултат България може да кандидатства в "Гинес" за най-фашизираната държава в историята. Германия, Италия и Испания дишат прахта от ботушите на нашите доморасли гаулайтери.

Мисията на Народния съд е да обезглави политическия, военния и интелектуалния елит на нацията. Да разчисти територията за съветизация на страната. Или както образно се изразява един съвременник:

"На мястото на
изсечената гора
да поникнат храсти!"

За тази цел организаторите на трибунала яхат народното негодувание срещу онези, които са докарали поражението след Втората световна война. Многократно го преекспонират и от вихрушката правят буря. Така вместо 3-ма виновни на ешафода отиват 2730.

На 25 септември 1944 г. ЦК на БРП (к) уведомява Георги Димитров в Москва: "Законопроектът за народния съд е готов. Приета е най-кратката процедура, но докато започнат да действат, ще мине известно време. Това може да се използва за негласната ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително."
Сред "най-злостните врагове" са неколцина журналисти и писатели. Тройките ликвидират Йордан Бадев, Ненчо Илиев, Данаил Крапчев и Райко Алексиев. Крапчев е пребит с камъни и сопи насред Горна Джумая (Благоевград). Алексиев е умъртвен в Дирекцията на милицията в София .
На 30 септември 1944 г.

Министерският съвет
приема историческия
документ,

онасловен "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Той е обнародван в "Държавен вестник" на 6 октомври.
Според наредбата закон Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните са 12, областните - 68. В техните рамки са организирани 135 масови процеса в цялата страна.

Арестувани са 28 630 души, срещу 10 919 са повдигнати обвинения. Съдбата на повечето от останалите е неизвестна. В столицата Съдебната палата се оказва тясна да побере подсъдимите и магистратите. По тази причина част от делата се гледат в Софийския университет.

Главен обвиняем
е Богдан Филов,

два пъти министър-председател и после регент. Филов се опитва да защити една незащитима политика.
Неговата фатална грешка е не толкова присъединяването ни към Тристранния пакт, колкото обявяването на война на САЩ и Англия. Тази уж "символична война" докара бомбардировачите в небето над България.

В София са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Бомбардирани са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места.

На 13 декември 1941 г. Богдан Филов информира Народното събрание, че ще се сражаваме с двете велики сили. След словото той записва в дневника си кой колко е ръкопляскал: "Не ръкопляскаха на речта ми Н. Мушанов, П. Стайнов, Н. Сакаров, Филип Махмудиев (горнооряховски депутат, бивш демократ, сега приобщен) и еленският депутат П. Марков, те демонстративно оставаха седнали на местата си, когато другите ставаха на крака. Ал. Цанков ръкопляскаше на декларацията, но не и лично на мене вън от речта. Д-р Н. Николаев също не ръкопляскаше, но ставал с другите депутати. Сп. Ганев ръкопляскал съвсем слабо."
Ето как

по време на
Народния съд покрай
сухото гори и суровото

Макар че не са ръкопляскали, Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор, а Филип Махмудиев получава 5 години тъмница. Николай Николаев и Спас Ганев, които са проявили някакъв интерес към речта, са осъдени на смърт. Присъдата на Ганев е изпълнена, а на Николаев пращат вест в Стокхолм да се прибере, за да го екзекутират (за този куриозен случай виж "24 часа" от 12 юни 2013 г.).

Княз Кирил също е жертвен агнец. Той си няма хабер от политика, става регент от немай-къде. На смърт е осъден и третият регент ген. Никола Михов заедно с бившите министър-председатели Добри Божилов и Иван Багрянов. Към тях са добавени и всички депутати, които са ръкопляскали на Богдан Филов.

Екзекуцията е извършена на 1 февруари 1945 г. Смъртниците са откарани на Софийските гробища. Разстреляни са един по един, а хирургът Александър Станишев проверявал пулса на всяка жертва, за да констатира смъртта. Последен е застрелян той като бивш министър на вътрешните работи. Телата са нахвърляни в бомбени ями. Отгоре е насипана сгурия. След кървавата баня новите червени регенти поднасят съболезнованията си на царица Йоанна.

Интелектуалците
са съдени от Шести
върховен състав

Председател е някой си Димитър Димитров, а сред членовете на съда е пролетарският бард Димитър Полянов. Тяхната работа е улеснена, защото на 4 октомври 1944 г. в "Работническо дело" излиза статията "Фашизмът в нашата литература". В нея критикът Борис Делчев сочи кой трябва да бъде наказан.

"Фашистките влияния - стиска юмрук той - проникнаха в творчеството на по-голяма част от официалните писатели. Тях можем да открием у Каралийчев, Вълев, Красински, Чилингиров, Арнаудов, Йоцов, Цонев и много други, без да се изброяват всички. Ала особено трябва да се подчертае фашисткият облик на Фани Попова-Мутафова, Павел Спасов, Чавдар Мутафов, Димитър Талев, Ненчо Илиев и в областта на хумора Фра Дяволо. Тези автори се опитаха да изградят художествени произведения върху фашистка основа..."

"Фашистките тенденции проникнаха по разни пътища и в различна степен в писанията на повече от официалните български писатели. Наша длъжност е да ги търсим, откриваме и посочваме на читателите", обобщава авторът.
Заедно с други бележити труженици на перото

Борис Делчев тика
към ешафода
Ангел Каралийчев
и Димитър Талев

Борис Йоцов и Михаил Арнаудов вече са осъдени като бивши министри от Първи върховен състав. Йоцов е наказан със смърт, а Арнаудов - с доживотен затвор. Той дори извлича полза от тюрмата. Проф. Дочо Леков разказваше, че веднъж му споделил на ухо: "Никога не съм имал такова спокойствие като в затвора, свърших куп литературна работа!"
Матвей Вълев загива в Отечествената война срещу фашистка Германия и не е удобно да бъде съден. Ненчо Илиев-Сириус и Райко Алексиев-Фра Дяволо са ликвидирани от комунистическите тройки.

От 96 интелектуалци 16 са осъдени на смърт, 12 на доживотен затвор, останалите получават различни срокове зад решетките. Присъдата на посочената от Борис Делчев Фани Попова-Мутафова е 7 години строг тъмничен затвор.

Източник: 24chasa.bg

През 2014г. Държавна агенция "Архиви" дигитализира като част от проекта "Архивите говорят", исторически документи от периода на Народния съд. Всички те могат да бъдат видени свободно в интернет от сайта "Народния съд (1944-1945)"
Идеята е да се осигури достъп до огромния масив от архиви за съдебния процес на всеки отделен състав на Народния съд в България (1944-1945), създаден "със закон за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Засега са публикувани документите от работата на Първи състав в София, който съди бившите регенти, дворцови съветници и министрите от правителствата на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Можете да търсите информация в сайта по името на подсъдимия, по състава на съда или по-друга ключова дума.