2 февруари в народната традиция се почита като Петльовден - празник на мъжките рожби. Той е свързан със зимната Богородица - един от четирите празника през годината, посветени на Божията майка. Това е четиридесетият ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица го носи в Йерусалимския храм.

Вторият "Трифунеи", тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.

Друго тълкование за произхода за този празник по българските земи е, че в мрачните години на робството еничарите събирали "кръвен данък". Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си. Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.

"Народът нарича този празник още Ихтим, Петларовден и е свързан най-вече с плодовитостта и здравето на момчетата. Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд", - обясняват от Етнографския музей в Бургас.

Целта е да растат здрави момченца, да се развиват като истински юначни мъже. Обредната жертва се коли на прага на дома. С кръвта на заклания петел се прави кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст се рисува и по външните врати и порти. Месят се обредни питки, кравайчета, приготвя се баница, зелник и др. Закланият петел се сварява цял. Част от храната се раздава на роднини и съседи за здраве. Майките на малки момченца ходят при бабата-акушерка на гости, даряват я с къдели вълна, наниз люти чушки. Вълната е символ на женското начало, а лютите чушки на мъжкото. Чрез образа на петела човекът завладява, очовечава определена територия, като я припознава за свой дом. Къща без петел се вярвало, че ще запустее, ще бъде нападната от лоши духове. Петелът е недосегаем за демоните. Събуждането му рано сутрин е знак за злите духове да бягат. След първи петли е безопасно навънка. От друга страна петелът е символ на слънцето. Той възвестява новия ден, има способността да предсказва какъв ще бъде този ден. Петльовите пера служат за украшения, пазят от уроки, лоши срещи, магии и зли духове.

Петелът се препокрива с понятието „стопанин”. В образа на петела е скрит умният стопанин, който знае какво да прави с къщата си и нейните обитатели. Което иде да покаже, че Петльовден е мъжки празник.