На стената
Вицетата на Бойко Борисов отчетоха 100-те дни, отказаха да си поставят оценка
Вицетата на Бойко Борисов отчетоха 100-те дни, отказаха да си поставят оценка
Правителството е отворило широк фронт от реформи и очаква това да доведе до по-голям икономически растеж от заложения в бюджета 0.8% от БВП за тази година. Това стана ясно от отчета на вицепремиерите Томислав Дончев (ГЕРБ), Румяна Бъчварова (ГЕРБ), Меглена Кунева (РБ) и Ивайло Калфин (АБВ) за първите 100 дни от управлението на второто правителство на Бойко Борисов.
Четиримата отчетоха единомислие, съгласуваност и работа в действащ механизъм, но отказаха да си поставят оценка по шестобалната система, защото това право имал само министър-председателят.
"Не трябва да пренебрегваме усещането за успокояване на политическата атмосфера и за дух на конструктивност при решаване на задачите. Предвидимостта и спокойствието са добрата основа, която ни дава възможност за стабилно управление и яснота на развитието. Общият стил на управление е да не се отлага решаване на проблемите. Правителството има ясно концепция какво иска да постигне”, каза Румяна Бъчварова, вицепремиер по коалиционната политика и администрацията.
Ключовата дума в изказванията на четиримата вицепремиери беше реформи. Така те отговориха на критиките на опозицията и на бизнеса, че реформи няма, а има само вдигане на данъци и теглене на заеми.
Тонът зададе Бъчварова. "Стартирахме много широк фронт от реформи", каза тя и уточни, че са започнали реформите в съдебната система, МВР, здравеопазването, промени в образованието с акцент върху висшето, пенсионната реформа, по която тече дебат в социалното министерство. "Правим преглед в енергетиката с цел оптимизиране на проектите. Всичко това е подчинено на главната ни цел – реформи в ползата на обществото", заяви Бъчварова.
Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева допълни, че са приели "амбициозна управленска програма за реформи" и най-важното, според нея - само за три месеца страната ни е преодоляла международната изолация.
Реформите имат "лице и посока" и очакванията са това да доведе до по-висок икономически растеж от заложения в бюджета, заяви вицепремерът по еврофондовете Томислав Дончев.
Той отбеляза, че е много трудно да се стартират реформи в режим на нестабилност, защото реформата може да бъде провокация към стабилността. "В този смисъл най-голямото предизвикателство беше намирането на баланс между стабилност и реформи”, заяви вицепремиерът. Според него през тези три месеца правителството не си е позволило да залитне нито в едната, нито в другата посока.
"Желанието да се правят реформи и да се променят към по-добро и по-справедливо решение, натрупани проблеми, мисля, че присъства. То е видимо и съм уверен, че ако така продължим в следващите месеци, ще имаме и много конкретни резултати", каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Той посочи, че "няма да допусне наставления от кабинетите, на който и да било извън правителството" очевидно визирайки критиките за липса на диалог с бизнеса на шефа на КРИБ Кирил Домусчиев.
Вицепремиерите отбелязаха, че са поели управлението на страната в "изключително труден момент" както във вътрешен, така и във външнополитически план, но са се справили с "финансовото предизвикателство" КТБ – изплащането на гарантираните депозити, размразяването на еврофондовете, рестарта на инфраструктурни проекти.
Основен приоритет е икономическото развитие и постигане на резултати, които да доведат до по-високи доходи на гражданите. "Съзнаваме това като основно предизвикателство, с което ще се сблъскаме и по което ще работим", заяви Бъчварова.
Вицепремиерите от ГЕРБ откроиха и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища, известна като безплатно санитарне на панелни блокове, на стойност 1 млрд. лева.
Като слабост Бъчварова отчете, че в желанието си да постига резултати правителството е прескачало процедури. Сработването на кабинета и парламентарните групи е процес, който ще тече през целия мандат на това управление, посочи тя.
"77% са новите назначения при органите на власт и техните заместници, което е много нисък процент", каза Бъчварова. Тя посочи, че 85% са членовете на политическите кабинети, които са били новоназначени. Останалите 15% са останали от предишната власт, което също показва приемственост с предишното управление. Едва 14% са новите назначения в държавни изпълнителни структури, които са създадени със закон, посочи Бъчварова.
Присъединяването към Шенген е водещата национална цел, като вече имаме подкрепа на над 20 страни от ЕС, посочи Кунева. Все още обаче България няма подкрепата за това на Германия, Франция, Холандия и Финландия, стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия по регионална политика в четвъртък. Кунева посочи, че в следващите месеци ще бъдат активизирани усилията за убеждаване на партньорите относно значението, което има за България за влизането в Шенгенското пространство.
Другите предизвикателства пред Кунева са добрата подготовка и успешното председателство на Европейския съюз от страната ни през 2018 г., както и постигането на по-значими резултати в борбата с корупцията.
"Това, от което България страда и в момента е недоразбраност, не добра репутация в някои случаи без основание. Можем да обърнем вълната. Според мен председателството на ЕС е повод да направим това", заяви Кунева.
"Промените в пенсионната система вървят при прозрачна атмосфера в диалог със социалните партньори и с партиите в парламента", каза вицепремиерът Калфин. "Ще направя така, че да се чуят всички мнения, но няма да допусна наставления от кабинетите на който и да било извън правителството", допълни вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Той посочи, че приема наставления само от кабинета на премиера Бойко Борисов.
Като втори важен приоритет той открои политиката по доходите, особено подпомагането на хората с ниски доходи – коледни добавки за пенсионерите, увеличаване на тавана на максималната пенсия, увеличаване на минималната работна заплата. Калфин подчерта, че е важно ресурсът да се използва по-ефективно и да се насочи към тези, които имат най-голяма нужда.
Източник: mediapool
Четиримата отчетоха единомислие, съгласуваност и работа в действащ механизъм, но отказаха да си поставят оценка по шестобалната система, защото това право имал само министър-председателят.
"Не трябва да пренебрегваме усещането за успокояване на политическата атмосфера и за дух на конструктивност при решаване на задачите. Предвидимостта и спокойствието са добрата основа, която ни дава възможност за стабилно управление и яснота на развитието. Общият стил на управление е да не се отлага решаване на проблемите. Правителството има ясно концепция какво иска да постигне”, каза Румяна Бъчварова, вицепремиер по коалиционната политика и администрацията.
Ключовата дума в изказванията на четиримата вицепремиери беше реформи. Така те отговориха на критиките на опозицията и на бизнеса, че реформи няма, а има само вдигане на данъци и теглене на заеми.
Тонът зададе Бъчварова. "Стартирахме много широк фронт от реформи", каза тя и уточни, че са започнали реформите в съдебната система, МВР, здравеопазването, промени в образованието с акцент върху висшето, пенсионната реформа, по която тече дебат в социалното министерство. "Правим преглед в енергетиката с цел оптимизиране на проектите. Всичко това е подчинено на главната ни цел – реформи в ползата на обществото", заяви Бъчварова.
Вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева допълни, че са приели "амбициозна управленска програма за реформи" и най-важното, според нея - само за три месеца страната ни е преодоляла международната изолация.
Реформите имат "лице и посока" и очакванията са това да доведе до по-висок икономически растеж от заложения в бюджета, заяви вицепремерът по еврофондовете Томислав Дончев.
Той отбеляза, че е много трудно да се стартират реформи в режим на нестабилност, защото реформата може да бъде провокация към стабилността. "В този смисъл най-голямото предизвикателство беше намирането на баланс между стабилност и реформи”, заяви вицепремиерът. Според него през тези три месеца правителството не си е позволило да залитне нито в едната, нито в другата посока.
"Желанието да се правят реформи и да се променят към по-добро и по-справедливо решение, натрупани проблеми, мисля, че присъства. То е видимо и съм уверен, че ако така продължим в следващите месеци, ще имаме и много конкретни резултати", каза вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Той посочи, че "няма да допусне наставления от кабинетите, на който и да било извън правителството" очевидно визирайки критиките за липса на диалог с бизнеса на шефа на КРИБ Кирил Домусчиев.
Вицепремиерите отбелязаха, че са поели управлението на страната в "изключително труден момент" както във вътрешен, така и във външнополитически план, но са се справили с "финансовото предизвикателство" КТБ – изплащането на гарантираните депозити, размразяването на еврофондовете, рестарта на инфраструктурни проекти.
Основен приоритет е икономическото развитие и постигане на резултати, които да доведат до по-високи доходи на гражданите. "Съзнаваме това като основно предизвикателство, с което ще се сблъскаме и по което ще работим", заяви Бъчварова.
Вицепремиерите от ГЕРБ откроиха и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилища, известна като безплатно санитарне на панелни блокове, на стойност 1 млрд. лева.
Като слабост Бъчварова отчете, че в желанието си да постига резултати правителството е прескачало процедури. Сработването на кабинета и парламентарните групи е процес, който ще тече през целия мандат на това управление, посочи тя.
"77% са новите назначения при органите на власт и техните заместници, което е много нисък процент", каза Бъчварова. Тя посочи, че 85% са членовете на политическите кабинети, които са били новоназначени. Останалите 15% са останали от предишната власт, което също показва приемственост с предишното управление. Едва 14% са новите назначения в държавни изпълнителни структури, които са създадени със закон, посочи Бъчварова.
Присъединяването към Шенген е водещата национална цел, като вече имаме подкрепа на над 20 страни от ЕС, посочи Кунева. Все още обаче България няма подкрепата за това на Германия, Франция, Холандия и Финландия, стана ясно по време на заседанието на парламентарната комисия по регионална политика в четвъртък. Кунева посочи, че в следващите месеци ще бъдат активизирани усилията за убеждаване на партньорите относно значението, което има за България за влизането в Шенгенското пространство.
Другите предизвикателства пред Кунева са добрата подготовка и успешното председателство на Европейския съюз от страната ни през 2018 г., както и постигането на по-значими резултати в борбата с корупцията.
"Това, от което България страда и в момента е недоразбраност, не добра репутация в някои случаи без основание. Можем да обърнем вълната. Според мен председателството на ЕС е повод да направим това", заяви Кунева.
"Промените в пенсионната система вървят при прозрачна атмосфера в диалог със социалните партньори и с партиите в парламента", каза вицепремиерът Калфин. "Ще направя така, че да се чуят всички мнения, но няма да допусна наставления от кабинетите на който и да било извън правителството", допълни вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Той посочи, че приема наставления само от кабинета на премиера Бойко Борисов.
Като втори важен приоритет той открои политиката по доходите, особено подпомагането на хората с ниски доходи – коледни добавки за пенсионерите, увеличаване на тавана на максималната пенсия, увеличаване на минималната работна заплата. Калфин подчерта, че е важно ресурсът да се използва по-ефективно и да се насочи към тези, които имат най-голяма нужда.
Източник: mediapool
Comments
comments powered by Disqus