Това явление за първи път бе забелязано от любители астрономи през 2012. То се появява два пъти, преди да изчезне.

След анализ на снимките, учените правят извод, че размерите на образуванието, разтегнало се над 1000 километра, надвишава всичко което са виждали преди.

В статията, публикувана в списание Nature, учените пишат, че това може да е огромен облак или необичайно ярко полярно сияние.

Но, те се затрудняват да кажат със сигурност, как това явление може да се образува в тънките горни предели на марсианската атмосфера.

"Това ражда повече въпроси, отколкото отговори", казва Антонио Гарсиа Муньос, астроном от Европейската космическа агенция.

В различните части на света множество любители астрономи обръщат телескопите си към Червената планета. За първи път те откриват тайнственото явление в южното полукълбо на Марс през март 2012 година.

Дамиън Пич е бил един от първите, забелязали необичайното явление. "Вниманието ми беше привлечено от нещо изпъкнало отстрани на планетата. В началото си мислех, че това е някакъв проблем с телескопа или камерата", разказал той пред Би Би Си. "Но в процесса на изследване на всички нови снимки, стигнах до извода, че това е истински феномен - и това беше доста изненадващо", спомня си ентусиастът.

Огромният ярък облак се е виждал в течение на 10 дни. Месец по-късно той се появява отново и се е виждал точно толкова дълго време. Повече никога не са го виждали.

Международен екип от учени е потвърдил автентичността на това явление, обаче с обяснението му се появяват трудности.

Според една теория, това може да е бил облак от въглероден двуокис или водни частици.

"Ние знаем, че на Марс се появяват облаци. Обаче тези облаци до сега са били наблюдавани на височина не повече от 100 км ", казва д-р Гарсия Муньос.

"Но ние говорим за облак на височина 200 километра, а това е съвсем друго. На тази височина ние не трябва да виждаме никакви облаци, атмосферата там е много тънка. Фактът, че това се наблюдаваше в продължение на общо 20 дни, е доста необичаен."

Друга хипотеза обяснява явлението като полярно сияние.

Доктор Гарсия Муньос казва, че и преди е чувал, че в тези географски ширини се срещат полярни сияния. Обаче интензитетът в този случай е много, много по-висок от всички полярни сияния, регистрирани някога на Марс и на Земята.

"Това би било хиляди пъти по-силно от най-силните сияния, и е доста трудно да се допусне, че на Марс те могът да имат такъв интензитет", споделя експертът.

Според него, ако една от тези теории е вярна, това означава, че нашите представи на горните слоеве на атмосферата на Марс са погрешни.

Гарсия Муньос се надява, че след публикукацията в списание Nature, другите учени ще се опитат да предложат свои обяснения на загадката. Ако не, тогава астрономите ще трябва да чакат появата на нови облаци.

Източник: news.mail.ru