Седем седмици преди Великден, днес отбелязваме народния празник Сирни Заговезни. Вечерта на този ден се заговява в семеен кръг. Преди самата вечеря се взима „прошка”- по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди.

По традиция за тържествената трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба, разказват етнографите от Етнографския музей в Бургас.

По време на вечерята се извършва и обичая „хамкане”- на края на конец, окачен на тавана или на дълъг прът се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и децата се опитват да уловят халвата с уста.

Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните сирнишки огньове. Хората, които се играят са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на „Буенец”. Това е буйно, несключено хоро, което се играе от жените в Източна България.

От Сирни Заговезни до Великден сватби не се правят.

Източник: ТВ Европа