Ултравиолетовите лъчи унищожават кожата дори на тъмно
Ултравиолетовите лъчи са опасни, защото предизвикват мутации на ДНК, срединявайки със силна химическа ковалентна връзка разположените на близо нуклеотидни "букви" на генетичния код. Това се случва само с два от четирите нуклеиди, а именно с тимина и цитозина, но това е достатъчно за много неприятни последици. Молекулите, които обновяват ДНК, могат да отрежат и да възстановят увредената зона, но се случва и така, че в процеса на синтез на нова ДНК, на същото място възниква мутация. В резултат на това, се развива рак. Всъщност, точно това образуване на димери - соединени нуклеотидни двойки - се счита за основна причина за меланомни тумори.
Ние мислим, че ако се скрием от ултравиолетовите лъчи (или се намажем със защитен крем), и опасността ще премине. Но, не всичко е толкова просто. Изследователи от университета в Йейл са открили, че в меланоцитите на мишките подобно увреждане на ДНК се случва дори няколко часа след облъчване. Трябва да се подчертае, че става дума не за далечни вторични последици, а за химическа преработка, която причиняват ултравиолетовите лъчи. Тоест облъчването отсътсва, а реакцията инициирана от него, продължава.
Експериментите довели Бреш Дъглас и колегите му до меланина, пигмента, чиято мисия е да абсорбира ултравиолетовите лъчи. Именно от него, както се изяснило, зависи образуването на съединени нуклеотидни двойки. Освен това, такава реакция става не само в меланоцитите, които синтезират пигмент, но и в кератиноцитите, които съставят по-голямата част на епидермиса на кожата и които получават пигмент от меланоцитите. В статия в Science авторите пишат, че и двата типа меланин, и еумеланин (кафяв) и феомеланин (жълт), провокират свързването на нуклеотиди, като жълтият меланин уврежда ДНК по-силно.
Светлата форма на пигмента доминира при червенокосите (меланина оцветява не само кожата, но и косата и ириса), които според статистиката са по-податливи на рак на кожата. Същото бе отбелязано и при експериментите с мишки, чиито клетки са синтезирали предимно жълт меланин, и сега на този факт е намерено молекулно обяснение.
Меланинът не действа сам. Слънчевата светлина, достигаща до повърхността на земята, носи ултравиолетово излъчване, което може да бъде разделено на дълговълново и средновълново, или тип А и тип Б. Както едното, така и другото стимулират ензими, които произвеждат свободни радикали на кислород и азот – молекули със силно реактивни способности, които по химически път докарват меланина във възбудено състояние. Енергията на фотона на ултравиолетовите лъчи преминава в молекулите на пигмента и след това , вече на «тъмно» напомпеният с енергия меланин може да съедини нуклеотидите в ДНК, като провокира мутация.
Резултатите, получени от експерименти с мишки, били потвърдени в опити с култура на меланоцит на човека. Образно казано, свободните радикали и меланинът складират опасната ултравиолетова енергия в кожата, така че нейното действие продължава дори когато сте се скрили от слънцето. Оказва се, че пигментът, който ни предпазва от ултравиолетовите лъчи, в същото време способства за увреждането на ДНК.
Първите данни, че свързаните нуклеотиди в ДНК се образуват дори при липса на ултравиолетово излъчване бяха получени още през 1971. Но след това всички силно се ентусиазираха от прякото влияние на ултравиолетовите лъчи, че за "тъмният" ефект забравиха. Така че, по-вярно е да се каже, че новите експерименти не са открили това явление, а са му намерили по-подробно обяснение. Меланомите са едни от най-агресивните видове тумори, и изкаме да се надяваме, че в близкото бъдеще ще бъде намерен начин да се неутрализира силноактивният пигмент или да се предотврати появата му.
Източник: nkj.ru
Comments
comments powered by Disqus