Американски учени разкриха как мозъкът „опреснява“ спомените, съобщава ЮПИ. Резултатите от изследването бяха публикувано в списание Nature.

Спомените в мозъка непрекъснато се адаптират с течение на времето, като динамично се обновяват, когато хората се сблъскват с нова информация и нови преживявания.

Учените смятат, че са открили мозъчния механизъм, който управлява това интегриране на паметта, въз основа на изследване на лабораторни мишки.

Откритието подобрява разбирането за психични заболявания като посттравматичното стресово разстройство (ПТСР), при което спомените измъчват страдащите, твърдят изследователите.

„Направихме важна крачка в посока на по-доброто разбиране на паметта в реалния свят, където знаем, че спомените ни постоянно се актуализират и преработват с последващия опит, за да можем да се адаптираме ежедневно към една динамична действителност“, казва старши изследователят Дениз Кай, доцент по неврология в Медицинския факултет „Икан“ към болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

В проучването изследователите проследяват поведението и мозъчната активност в хипокампуса на възрастни мишки, докато те учат и затвърждават нов опит в спомените си. Хипокампусът е частта от мозъка, която отговаря за паметта и ученето.

Те открили, че след всяко събитие мозъкът консолидира и стабилизира паметта, като възпроизвежда отново преживяването.

А след негативно преживяване мозъкът възпроизвежда не само това събитие, но и спомени от предишни дни, търсейки асоциирани събития, които да свърже и интегрира в паметта, твърдят изследователите.

„Дългогодишното схващане е, че спомените се формират по време на първоначалното учене и остават стабилни в невронните ансамбли с течение на времето, което ни позволява да си спомним за определено преживяване“, казва Кай и допълва: „Работата ни с модели на мишки показва неадекватността на тази теория, тъй като тя не отчита как мозъкът може едновременно да съхранява спомени и гъвкаво да ги актуализира с нова и подходяща информация. Това съчетание на стабилност и гъвкавост в невронните ансамбли е от решаващо значение, за да можем да правим ежедневни прогнози и да вземаме решения, както и да взаимодействаме с постоянно променящия се свят.“

Невронният ансамбъл (модул) представлява съвкупност от неврони, които съставляват функционална група в по-високите части на мозъка. Чрез него се обработва и съхранява входящата информация в кората на главния мозък и се осигурява предаването на информация между различните части на мозъка.

В рамките на изследването мишките преживяват негативно събитие, като например получаване на електрошок по крака, разказват изследователите.

Това негативно преживяване довело до реактивиране не само на създадения от него неблагоприятен спомен, но и на друг, неутрален спомен, формиран дни по-рано, показват резултатите.

„Научихме, че когато мишките си почиват след силно негативно преживяване, те едновременно реактивират невронния ансамбъл на това преживяване, както и на минал неутрален спомен, като по този начин интегрират двете различни модалности на паметта“, каза Кай. „Наричаме това явление ансамблово ко-реактивиране и сега знаем, че то стимулира дългосрочното асоцииране на спомените в мозъка.“

Противно на по-ранни проучвания, които предполагат, че сънят е от полза за паметта, изследователите откриват, че тези връзки на паметта се случват по-често, докато мишките са будни, отколкото докато спят.

Изследването показа също, че лошите преживявания са по-склонни да се свързват с минали спомени и че по-интензивните негативни събития са по-склонни да предизвикват ретроспективно асоцииране на спомените.