8-ми март, Международният ден на жената, е празник с дълга предистория. Още във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в защита на своите права (8-и март 1857 и 1908). За първи път се отбелязва Ден на жената на 28 февруари 1909 в САЩ. Тогава той се провежда по инициатива на Социалистическата партия.

Идеята за честване на Международен ден на жената възниква на 27.08.1910 по време на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген, Дания. Първа се застъпва за отбелязване на подобен ден Клара Цеткин (1857 – 1933). В Европа за първи път е отбелязан подобен ден през 1911 – в Дания, Германия, Австрия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.

Датата 8-ми март за Интернационален ден на жената е приета през 1921 година. Тази дата е трябвало да напомня и за стачката на текстилните работнички от Петербург (08. март 1917), която стои в началото на Февруарската революция през 1917 г. в Русия.

В началото борбата на международното женско движение е била преди всичко срещу империализма, милитаризацията и войната, а също за: изборно право на жените, равно заплащане за равен труд, осемчасов работен ден, определяне на минимална работна заплата.

Тогава, в началото на 20-те години на 20-и век, са поставят и изискванията за ангажиране на обществото с възпитателната дейност на децата и младежите, както и за нов кодекс на семейните взаимоотношения.

По-късно, през 80-те години на 20-и век, на преден план излизат теми като равни права за образование и квалификация, правото на семейносъобразено работно време, легализиране на абортите... Наново е конституирано семейното и бракоразводно право.

През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява 8-и март за Ден за защита на правата на жените и световния мир „Денят на майката” от своя страна се основава в средата на 20-те години на на 20-ти век по една инициатива на цветарите; той е трябвало да съдейства за един по-хармоничен семеен живот.

В повечето от някогашните социалистически страни на Осми март до обяд се работеше, а след това се празнуваше. През 1965 г. в тогавашния СССР 8-ми март е обявен официално за неработен ден и Празник на жената. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз

В България Осми март се чества от 1914-а година. От началото на 60-години и до Промяната, ноември 1989-та, 8-и март беше “полупразничен ден”; това ще рече, в предприятия и заводи се работеше до обяд, а в училище нямаше учебни занятия в класическия смисъл. Жените получаваха подаръци от ръководството на предприятието, по места се организираха концерти – най-вече от заводските самодейни ансамбли.

В училище беше доста весело и може би най-празнично: за нас, за децата тогава, това беше “Ден на мама” – поднасяхме цветя, подготвяхме някаква програма, после изяждахме сладките, които тя е направила за нас…

За много страни от решенията на Копенхаген е останала само датата: напр. едва през 2006 френският парламент прие закон, който предвиждаше в близките пет години, т.е. до 2011, да бъдат премахнати неравенствата в заплащането на мъжете и жените!?

В България и сега се отбелязва този ден – къде с по-малки, къде с по-големи тържества или партита.

На всички, които на които днес им е празнично - Честит 8 март!