Конституционният съд обяви в четвъртък част от разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за противоконституционни, с което на практика постави следенето в интернет извън закона.
Делото бе образувано в средата на април м.г. по искане на омбудсмана Константин Пенчев, който атакува всички разпоредби на ЗЕС, приети през 2010 г., за да регламентират следенето в интернет, припомня „Банкеръ".
Според омбудсмана, макар да преследва цел в обществен интерес, събирането и съхраняването на трафични данни от всички потребители с цел „евентуално използване на част от тези данни по отношение на ограничен кръг от лица, неясно кога, за евентуално разкриване на престъпления, е неоправдана и непропорционална намеса от страна на държавата в личния живот и свободата на кореспонденцията на гражданите, гарантирани от Конституцията на РБ".
Според ЗЕС родните провайдъри са длъжни да съхраняват всички трафични данни в продължение на една година. МВР, ДАНС и прокуратурата имат право да ги изискват при разследване на престъпления, за които се полага затвор над пет години. Последните промени в закона реално улесниха достъпа на службите до тези данни, защото свалиха нивото на съдебен контрол от председател на окръжен съд до председател на районен съд, въпреки острите критики. Освен това магистратите реално са възпрепятствани да проверят за какво точно се искат трафичните данни, защото исканията са бланкетни и службите не са длъжни да предоставят доказателства по разследванията си. При съдебно разрешение за предоставяне на трафични данни, доставчиците са длъжни да удължат срока за съхранението им с още шест месеца.
Конституционното дело № 8/2014 г., е образувано по искане на омбудсмана на Република България Константин Пенчев. С решението Съдът обявява за противоконституционни чл. 250а-чл. 250е. Текстовете в Закона гласят:
„Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и престъпления по чл. 319а - 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да унищожат данните след изтичането на срока по ал. 1 /до заплащане на месечната такса/.
Противоконституционни са и чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41/2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 14/2015 г.). Според нормативната уредба, данните по чл. 250а, ал. 1 могат да се предоставят по молба и на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България.
(2) Достъпът до данните по чл. 250а, ал. 1 се осъществява при постъпило искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250б, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните. За дадените разрешения или откази в Софийския градски съд се води специален регистър, който не е публичен.
(3) За резултата от изготвената справка за данните по чл. 250а, ал. 1 компетентният орган на другата държава се уведомява по предвидения в международния договор ред.
КС обаче обявява именно тези разпоредби за противоконституционни, възприемайки доводите на Съда на Европейския съюз, базиран в Люксембург, с които в началото на април м.г. той обяви за невалидна директивата за запазване на трафични данни на гражданите на ЕС до две години с цел да послужат при евентуално разследване на тежки престъпления. Тогава европейските магистрати приеха, че разпоредбите в нея са твърде всеобхватни и неконкретни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.
Според решението на съда в Люксембург задължението интернет доставчиците да пазят трафичните данни на клиентите си от шест месеца до две години позволява на разследващите органи безпроблемно да установят с кого и по какъв начин даден абонат е общувал в мрежата, колко е продължила комуникацията и къде се е намирал през това време той, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство.
Тези аргументи бяха споделени и от Върховния касационен съд, който на свой пленум в началото на юли м.г. прие становище по казуса, което бе приложено по конституционното дело. Според върховните съдии текстът в ЗЕС, предвиждащ трафичните данни на потребителите да се пазят от интернет доставчиците и „за нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления и (компютърни) престъпления по чл. 319а - чл. 319е от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица", е в директно противоречие на конституцията.
Именно тези разпоредби от закона КС обявява за противоречащи на основния закон с 8 на 3 гласа. Решението на конституционните съдии означава, че сега парламентът трябва да приеме нова законова уредба по въпроса с трафичните данни. След обнародването му в „Държавен вестник" отпада задължението на провайдърите да пазят въпросните данни за клиентите си, а съдиите спират да издават разрешения за проследяване на комуникацията на граждани в интернет.


Източник:cross.bg