“Предложенията, които направихме и бяха приети окончателно днес в Закона за банковата несъстоятелност целят да се опази обществения интерес и да предпазим Корпоративна търговска банка (КТБ) от разграбване. Най-важното решение днес, което бе взето, е уреждането на статута на временен синдик, който ще действа с разширени правомощия. Необходимостта от този специален закон се налага заради празнотата, която се появява след отнемането на лиценза на КТБ, защото от този момент нататък институцията вече не е със статут на банка. Основна задача на закона е контролът от отнемането на лиценза на КТБ до момента на обявяването й в несъстоятелност.“. Това заяви народният представител от ГЕРБ Диана Йорданова, която е и зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Днес в парламента бяха приети на второ четене изменения в досега действащия закон.

Прекратяват се пълномощията на квесторите, а временният синдик ще подлежи на парламентарен контрол. Той ще бъде избран от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ). Критериите са същите, които важат и досега за обикновен синдик. Те се избират от специално водения от БНБ списък, който досега не е публично оповестяван от централната банка.

„Временният синдик на банка с отнет лиценз, но все още невлязла в процедура по несъстоятелност, както и ФГВБ ще могат да предявяват искове пред съда за връщане на полученото имущество с произход от банката срещу всяко трето лице. Това е една от ключовите нови разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност. Даваме и широки правомощия на временните синдици за отменителни искове, както за обезпечаване на бъдещи такива. С назначаването му той директно ще поема управлението от квесторите. Указваме и коя дата приемаме за начало на неплатежоспособността“, коментира Йорданова.

Народният представител от ГЕРБ-Бургас поясни още, че в промените изрично е упоменато целите на отменителните искове "сроковете се изчисляват спрямо датата на поставянето на банката под специален надзор". В случая с КТБ това е 20 юни 2014 г., което може даде на временните и после на постоянните синдици аргументи пред съда за отменяне на цесии и прехващания. „Разбира се, датата на неплатежоспособността като крайна ще се определи от съда, като спрямо нея и досега законът предвижда различни срокове, в които синдикът може да търси отменяне на различни видове възмездни и безвъзмездни видове сделки на банката. Промените дават силна заявка и за прозрачност, като се предлага временният, а впоследствие и постоянният синдик да публикуват на сайта на ФГВБ ежеседмични отчети за дейността си. Новият законопроект предвижда БНБ задължително да публикува списъка със синдици на сайта си, както и ще позволи наемането на специалист по банкови фалити, чиято задача ще бъде да разбере къде са отишли парите от КТБ“.
Зам.-председателят на бюджетната комисия в парламента коментира, че активите на банката са намалели с около 1 млрд. лева. С приетото законодателство в края на 2014 г., се забрани правят прихващанията в резултат на цесиите, но независимо от това активите са намалели, което означава, че е намерен начин законът да е заобиколен.

„Прихващанията в КТБ, заради които бяха направени един куп цесии, са невалидни и недействителни според точния смисъл на Закона и на специалния надзор, който БНБ наложи на трезора според водещи юристи по финансово право. След като БНБ наложи режима на специалния надзор, всъщност спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания. За съжаление обаче, тръгна практиката да се признават прихващания, с което се ощетява цялата група кредитори на банката и най-вече привилегированите кредитори – Фондът за гарантиране на влоговете с над 3.5 млрд. лв. Към края на миналата година вложители с негарантирани депозити имат да получават 1.32 млрд. лв. Прихващанията не трябва да бъдат признавани, те са недействителни“, допълни народният представител от ГЕРБ.