Александър Симов, Поглед Инфо

Министрите на Унгария, Сърбия, Македония, Турция и Гърция се събират в Будапеща, за да обсъждат бъдещето на "Турски поток". Да усещате някаква липса в тази петорка, да усещате коя страна се е превърнала в черната дупка, както, очевидно на Европа, така и на Русия?

Да, правилно сте разбрали - България я няма. Нещо повече, българското министерство на енергетиката е научило едва в края на миналата седмица за срещата и страната ни няма да има участник в нея, защото не е поканена.

Но как така? Нали "Турски поток" нямаше да се строи? Нали, според българските величави енергийни експерти, захлебили с американски пари, това бил невъзможен проект, някакви руски фантасмагории, напразно размахване на руската карта?

Сега, като се връщам назад, чета великолепни и нагласени анализи. Експертът по всичко Илиян Василев на 19 декември миналата година казва, че Русия не може да си позволи финансово "Южен поток" и заради това Путин бил го прекратил. Във величавия свят на грантовите измислици това означаваше, че и "Турски поток" е просто една неосъществима мечта, някакъв блян на проклетите евразийци, но не могат да си го позволят, а и горда Европа, размахала своя трети енергиен пакет, може да съсече всяка газова амбиция от гадните земи на силната водка. Само три месеца по-късно същият всичколог вече е ревизирал своите твърдения и сега вече казва, че "Турски поток" не можел да замести газа през Украйна. Ама как така бе, братле? Нали руснаците нямаха пари, нали нищо не можеха да построят. За три месеца, какво, проблемите си ли решиха?

Очевидно е, че тази плиткоумна грантова прослойка постоянно менти за истинското лузърско положение, в което се постави България със своята безгръбначна, лакейска и болезнено глупава политика. Защото не е само Василев. Всички негови клонинги говореха като андроиди, като някакви проповедници на лъжата, като пророци на огромната подмяна.

И срещата в Будапеща доказва именно това. В нея участват две страни от ЕС, които обаче, за разлика от нас, отказват да се примиряват с идеята за някакъв евентуален хъб, а действат реално в посока на своите интереси и заради това придърпват към себе си такива изключителни енергийни проекти, защото са наясно, че това е ефективният път за икономическо развитие. Само България води някаква халюцинаторна външна политика на "ценностите", резултатът от която е, че сами се напъхахме в девета глуха на геополитическата история. Сега на нас гледат единствено като на плацдарм, като на потенциална територия, от която да се води война, а в такива размирни райони никой не иска да инвестира. Дори едно хъбче няма да получим.

Спомням си, че преди около месец се появи една интересна новина. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер си държал в рамка в кабинета схема на газовите потоци около и в България, които му били нарисувани лично от Бойко Борисов. Схемата приличаше на творение на първолак, прекалил с хапчетата срещу температура и случайно прегледал книга за абстрактния експресионизъм. Ако газовикът, начело на страната, наистина милее за своята страна, трябва да направи спешно и невъзможното, да подобри отношенията на България с Русия, за да не останем изолирани от "Турски поток", защото случи ли се това, държавата ни наистина ще дерайлира, защото нищо, ама нищо не може да замести един толкова грандиозен проект.

Как така Гърция и Унгария могат да си позволят да водят независима политика, а България трябва да мъкне прангите на вечния слугинаж? Ужасният отговор, че не ни е виновна Русия, не ни е виновен дори и ЕС - виновно е вечното българско желание да сме на колене, а разни самозвани измекяри на чужда служба да ни обясняват, че това е принципна позиция.

Още когато в началото на декември миналата година стана ясно, че "Южен поток" няма да го има, траурните камбани трябваше да бият, за да ни напомнят със своя звън, че в момента преживяваме управление, което е готово да загроби всичко най-ценно. Сега България е изправена пред реалната опасност да бъде притисната в двойна вилка - от една страна, "Турски поток", който поетично я заобикаля, а от друга страна, американските фирми, които приватизираха украинската газопреносна мрежа евроатлантически и съюзнически да ни сапунисват с все по-високи цени. И съдбата на България е ясен пример за това докъде води безпринципната политика. Политика, която е подчинена на чужд интерес, няма как да не води до пропастта.

А спомняте ли си - на заседание на кабинета Бойко Борисов халюцинираше как ние ще открием огромни залежи, как България ще се превърне в огромен износител на газ. Къде е сега Борисов, за да ни каже кога почваме да ставаме Дубай на Балканите? Измисленият газ има една ужасявваща особеност - нито носи приходи, нито топли реално. На нас ни предложиха именно това - ерзац на външна политика, вдъхновени лакеи, които покгребаха единствения ни шанс да бъдем стратегически център. Сега плъховете, които се борят за останките от бунището, пак ще твърдят, че нищо особено не е станало, но тревогата, която се разнесе из форумите при обявяването на новината от началото, показва, че българите още не са изгубили своето усещане за реалност.

Ние просто се оказахме геополитически лузъри, защото оставихме на власт да дойде една безпринципна олигархокрация със западен речник, която действаше в противоречие с интереса на 95 на сто от българите. И резултатът е това, което виждаме днес - онези, истинските държави отиват да се съвещават, за да работят върху големи проекти.

А ние гледаме като братчетата на Гаврош отвън и се чудим как стана така, че останахме навън на студа, където нито газ, нито хъб, нито руски туристи, единствено една политическа пустиня и само придворните крясъци на лакеите навяват на теб скръб на сърцето...