Едно нетрадиционно интервю на Катина Лукова* с Влади Ампов

На среща съм с Влади Ампов. Разбира се, по женски закъснявам, но въпреки това, той ме посреща с усмивка и приветливо се обръща към мен. Много хора го чакат за снимки, автографи, да си говорят с него, но той ми отделя безценните 10 минути, които винаги ще помня! Чудите се защо?! Ами много просто, защото това е първата известна личност, от която имам честта да взема интервю. Толкова е приятелски настроен, че не се колебая да мина на „ти”.

Като начало го помолих да се представи с една дума, защото хората обикновено трудно се вписват в рамка, а креативните творци като него, още по-трудно. Реакцията от негова страна въобще не закъсня – без да се поколебае, той ми отговори „Машина”.
„Разбира се, в добрия смисъл на думата. Човек не знае колко много възможности има, колко много може да се раздаде с това, което прави, за себе си и за другите. Всичко е въпрос на много голямо желание, затова казвам, машина. Не знам как успявам да бъда навсякъде – хем със семейството си, с децата си, с Мария, хем да съм в работата си, да обикалям страната и всички неща, които са свързани с продуцирането на изпълнителите. Машина със сърце” – казва той с усмивка на лице.
„Аз така съм устроен – просто не мога да седя на едно място” – допълни той.

Винаги ми е било интересно дали звездите са осъществили детските си мечтите или са ги променили спрямо житейския си опит. Затова питам Графа за детските му мечти – какви бяха те и дали е успял да ги сбъдне.

„Детските ми мечти бяха свързани с музика - поне това, което си спомням. В голяма част от това, което си бях планувал, успях да осъществя. Сега бъдещите ми планове като изпълнител включват записване на парчета, пускане на сингли, концерти, турнета. Като продуцент мечтите ми са по-скоро са свързани със звукозаписната компания „Монте мюзик”, която създадохме преди 5 години, както и с изпълнителите, които представяме. Радвам се нещата за тях да се развиват добре, както и да продължаваме да помагаме за повишаване нивото на българската музика. А в личен план всичко се развиват добре, така че от планове нямам нужда”.

Ето как продължи разговора ни:
- Какви са мечтите на твоите деца, насърчаваш ли ги да се занимават с музика?

- Те са още много малки - дъщеря ми няма и две годинки, Крис е на четири. Ще видим какво ще се случи за напред. Ако имат талант и наистина голямо желание, ще ги насоча. Трябва да имат хубавото чувство за музика вътре в себе си. Но не насърчавам да тръгват по моя път, просто защото аз съм известен. Всъщност, когато изкарвах първото си парче „Вече десет години съм на този свят”, баща ми не е искал да се занимавам с музика, но аз имах много голямо желание, което ми помогна”.

- Като спомена нивото на българската музика, няма как да не те попитам защо е толкова трудно да се реализират изпълнителите ни в чужбина?

- Първо, дълги години в България най-популярната музика беше поп-фолкът, която според мен не е толкова конвертерюема на западния пазар. Тя по-скоро си е локална музика, която се слуша на Балканския полуостров. Другото е, че нямаме толкова много връзки в чужбина. Все пак имаме някакъв успех, например, когато Deep Zone подписаха с “Ротон”, които е вторият по-големина румънски лейбъл, постигнаха голям успех. Музиката им звучи в други държави и континенти. Така че е въпрос на време да успеем в чужбина. Ние първо трябва да вдигнем качеството тук на местно ниво и след това да покоряваме други пазари.

- А какво е мнението ти за българските музикални формати, които вървят по телевизията?

- „Аз лично бях музикален продуцент на „X фактор” заедно с моята компания „Монте мюзик”, и смятам, че ‘Х’ беше музикално явление в българския ефир, защото след него като че ли избухна новата вълна в българската музика, както и това, че много от участниците са разпознаваеми и направиха добри кариери.


- Сега след като се срещна с ‘петлетата’ от сиропиталището "Ал.. Коджакафалията" – гр. Бургас с какво впечатление остана, какви послания отправи към тях?

- Ние се видяхме, поговорихме си – те се почувстваха по-добре, както и аз. Задаваха ми въпроси, които до сега не са ме питали – силно впечатление ми направи едно момиченце, което ме пита за „Causa Рerduta”, парче с много послания, които са успели да стигнат до тези деца, до това момиченце. Малките може да не разбират какво значи causa perduta, но усещат посланията и съм сигурен, че ще го разберат.

Срещата ми с Графа приключи.
Мисля си, че, когато си сред звезди, времето лети по-бързо, по-необикновено. Защото тези 10 минути минаха почти мигновено, но и остават по някакъв начин безкрайни.

* Авторката е студентка по журналистика в БСУ.