Здравословен живот
Българските храни – безопасни ли са?
Българските храни – безопасни ли са?
15 масови натравяния за една година, над 270 натровили се.
Това е статистиката за хранителните натравяния в България през изминалата 2014 година, която беше съобщена на провелата се пресконференция на 6 април 2015г. във връзка със Световния ден на здравето, съобщава Евроком. 15 са масовите натравяния за една година, като над 270 са натровилите се. От тези 15 масови натравяния, 11 са с доказана причина, 7 са се случили в обществени заведения, а 8 – в домакинства. За щастие сред тези над 270 пострадали няма смъртни случаи, поясни д-р Ангел Кунчев, директор на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването.
В света годишно умират 2 млн. души от опасни храни, а болестите причинени от бактерии в храните са над 200 вида. Като основни причинители на хранителните отравявания се посочват салмонелата и стафилококите. Като топ 3 от най-опасните за приготвяне и съхранение храни са изброени месото и месните продукти, следвани от яйцата, а след тях са всички останали продукти. Странични фактори, които допринасят за хранителните заболявания са обездвижването, стреса и околната среда. Според Световния здравен доклад неправилното хранене може да доведе до различни по степен на сериозност болести: от затлъстяване до рак.
Д-р Михаил Кулийски, експерт в Центъра за обществено здраве обясни, че консумацията на храни, които са извън сезона също е рисков фактор, който се е засилил , след като България стана част от ЕС. Друг съществен проблем, който бе посочен от проф. Веселка Дулева, началник отдел „Храни и хранене“ към НЦОЗА, е необходимостта да се намали натиска на рекламата на вредни хранителни продукти в медиите върху децата. Свободното излизане на ученици до 12 годишна възраст от училищата също задълбочава проблема. В България не са изключение случаите на ученици в ранна възраст, редовно употребяващи енергийни напитки преди училище.Като друга обезпокоителна тенденция бе посочено прекомерното рекламиране на лекарствени продукти в телевизионен ефир.
Д-р Камен Николов, началник на отдела по контрол на храните в Българската агенция по безопасност на храните , подчерта, че има съществена разлика между безопасни и здравословни храни. Той призова медиите да бъдат коректни при отразяването на събития от здравния сектор, за да не се повтори отразеният случай в Смолян, който по-късно бил установен като вирус, а не както първоначално бил квалифициран като хранително отравяне.
Това е статистиката за хранителните натравяния в България през изминалата 2014 година, която беше съобщена на провелата се пресконференция на 6 април 2015г. във връзка със Световния ден на здравето, съобщава Евроком. 15 са масовите натравяния за една година, като над 270 са натровилите се. От тези 15 масови натравяния, 11 са с доказана причина, 7 са се случили в обществени заведения, а 8 – в домакинства. За щастие сред тези над 270 пострадали няма смъртни случаи, поясни д-р Ангел Кунчев, директор на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването.
В света годишно умират 2 млн. души от опасни храни, а болестите причинени от бактерии в храните са над 200 вида. Като основни причинители на хранителните отравявания се посочват салмонелата и стафилококите. Като топ 3 от най-опасните за приготвяне и съхранение храни са изброени месото и месните продукти, следвани от яйцата, а след тях са всички останали продукти. Странични фактори, които допринасят за хранителните заболявания са обездвижването, стреса и околната среда. Според Световния здравен доклад неправилното хранене може да доведе до различни по степен на сериозност болести: от затлъстяване до рак.
Д-р Михаил Кулийски, експерт в Центъра за обществено здраве обясни, че консумацията на храни, които са извън сезона също е рисков фактор, който се е засилил , след като България стана част от ЕС. Друг съществен проблем, който бе посочен от проф. Веселка Дулева, началник отдел „Храни и хранене“ към НЦОЗА, е необходимостта да се намали натиска на рекламата на вредни хранителни продукти в медиите върху децата. Свободното излизане на ученици до 12 годишна възраст от училищата също задълбочава проблема. В България не са изключение случаите на ученици в ранна възраст, редовно употребяващи енергийни напитки преди училище.Като друга обезпокоителна тенденция бе посочено прекомерното рекламиране на лекарствени продукти в телевизионен ефир.
Д-р Камен Николов, началник на отдела по контрол на храните в Българската агенция по безопасност на храните , подчерта, че има съществена разлика между безопасни и здравословни храни. Той призова медиите да бъдат коректни при отразяването на събития от здравния сектор, за да не се повтори отразеният случай в Смолян, който по-късно бил установен като вирус, а не както първоначално бил квалифициран като хранително отравяне.
.jpg)
Comments
comments powered by Disqus