Националният парк Пиланесбърг е третият по големина след Крюгер и Мадикуе от общо над 20 резервата в Южна Африка. Заема площ от 55 000 хектара и е съсед на Сън Сити – кралството на забавленията, африканският Лас Вегас. Паркът е дом на 35 вида бозайници, 65 вида влечуги, 350 вида птици. Опасан е с желязна ограда, влизането в него е през строго охраняван КПП.

Това, което го прави атрактивен и различен от другите паркове е релефът и ниската растителност, които предлагат прекрасна видимост към животинския свят на Африка, както и непосредствената близост със света на хазарта Сън Сити.

Ако мислите, че луксът е несъвместим в „средата на нищото”- дълбоко се лъжете.Туристическите селища в Пиланесбърг предлагат луксозни бунгала, които са от четири звезди нагоре, а капско-африканската кухня в ресторантите спокойно съперничи на най- добрите европейски образци. Цените също са подобаващи и надеждата за луксозен и евтин престой в Африка се изпари при сблъсъка ни с действителността- само нощувката за 3 дни в петзвездното бунгало беше по 600 щатски долара на човек, което си съответстваше на категорията и сървиса напълно.

Хотелските бази са сред дивата природа, но това не им пречи да са суперлуксозни.


Нашата група, съставена от трима човека, избрахме селище, до което се стига, след като си прекосил цялата територия на парка по права линия. Така трите ни дни престой в него се превърнаха в безкрайно „фото сафари”, напред- назад по основната алея и страничните пряки на парка. Още едва влезли в него, не изминали и 300 метра с колата ни, бяхме посрещнати от тройка носорози, които лениво се движиха по главния път. На молбите ми да приближим колата плътно до тях, за да направим снимки, водачът ни, моята братовчедка, която от 20 години живее в Южна Африка, остана непреклонна.

Разказа, че най-тежките инциденти с туристи са именно с тези животни, които нападат хора и коли внезапно и фатално. Информирахме се в последствие, че носорозите са агресивни, само при заплаха, ако им влезеш в личното пространство, но тъй като са късогледи, не различават добре обектите и атакуват през глава.
Носорози срещахме непрестанно през дните на нашия престой, а най- голямата ни радост беше от постоянния досег с жирафите и зебрите, които приемат хората дружелюбно и са свикнали с присъствието им.

Най-голямата атракция беше срещата ни с царя на животните, която се случи в края на престоя ни, когато надеждите ни почти се бяха изпарили.Лъвът хванахме в късния следобед, когато цялото животинско царство отиваше на водопой към езерото, в средата на Пиланесбърг. Там видяхме и много хипопотами, които чакаха плячката си под вода и шумно се показваха на повърхността. Няма да изброявам безбройните видове антилопи, които прекосиха пътя ни, както и невероятните пъстри птици, които видяхме- паркът е известен именно с тяхното разнообразие.




По и край пътищата има и такива изненади


Привикнахме с присъствието на маймуните бабуини, които често изскачаха пред колата ни не само в националния парк, но и по пътищата на страната.

Когато тръгвахме на това сафари, тайно се надявахме да видим – „голямата петорка”- Трябваше обаче още в началото да разберем, че това съвсем не е проста работа. Вероятността да срещнем Big Five бе на кантар: тъй като Пиланесбърг попада в сравнително по-суха зона, бивол не се мярка по тези места, за леопарда съмненията са още по-големи. Казаха ни, че ако видим повече бабуини / едни от най-често срещаните маймуни в Южна Африка, това е сигурен знак, че леопардът го няма. За останалите – да се заредим с търпение и дано извадим късмет.

Разглеждайки по-късно снимките, видях колко богат е бил „уловът” ни през тези забележителни дни: зебри, още носорози, стада от антилопи и най-вече от вида импала, диво прасе, чиято кожа сякаш е накичена…с брадавици, бабуини/ значи леопардът наистина го няма/, жирафи, дори накрая костенурка пред самото ни бунгало.
Единствено слоновете срещахме все от голямо разстояние, но затова пък – всеки ден.