Разпети петък е най-тъжният, най-скръбният ден за всички християни, най-тежкият ден за Божия син Исус Христос. Той бил разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда.

В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник“.

На Велики петък Той бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е неговото опело.

По тази причина именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява да не се яде, дори да не се пие вода. Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. В храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на церемонията свещеникът взима Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Даващият живот на всички е погребан като смъртен. Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години. Те били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото независимо от Неговите уверения си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.

В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Иисус Христос. В един от най-хубавите текстове за днес се казва: Йосиф и Никодим, Те го свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол - Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш (на кръста), обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?

Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото възкресението на Христос премахнало отчаянието и донесло надежда на всички. Смъртта Му на кръста не била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвил смъртта и възкръснал с преобразеното Си тяло.

Днес стотици християни отиват на църква, за да минат под плащеницата, с която е било покрито тялото на Исус Христос, след като е свалено от разпятието. Минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

Всички християни се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва така нареченото Опело Христово.