В днешно време се размиха границите на ценностната ни система, ако я е имало. Аз съм възпитана да уважавам родителите си, учителите си, лекарите, които спасяват живот. Може би съм от по-старото поколение - давам уважение, но и изисквам такова.

Уважението и благодарността са естествени човешки чувства и аз и моите колеги ги получаваме всеки ден от нашите пациенти. Кардиологията и кардиохирургията са особена област от медицината - сърцето е центърът на нашето тяло, генераторът на живота ни. Иска се голямо доверие от страна на болния да довери сърцето си в наши ръце и двойно по-голяма е радостта ни, когато си тръгне жив и здрав от болницата и се завърне вкъщи при своите близки.

Затова макар и рядко инциденти с пациенти, които излизат извън рамките на добрия тон и възпитание не спират да ме възмущават, да ме държат будна след напрегнатия ден, да тровят себеуважението ми на лекар.
Наскоро имахме случай с пациент, докаран по спешност в „Понтика” с тежък масивен инфаркт и предходен такъв, с много висок риск за живота. Той бе спасен от екипа и два часа, след като бе стентиран и приведен в добро общо състояние в кардиологично отделение, заяви, че се чувства добре и не желае да бъде повече в кардио болницата и иска да си ходи.

Не мога да опиша какви крясъци и обиди получи персонала ни, включително с хвърляне на пари и заповеди да му бъде купена храна, обръщения с епитети от фауната, груб език към лекарите от сорта на това, че избиват комплекси, тъй като му говорят на високотехнологичен език и той не разбира нищо. Това отвратително просташко поведение бе през целия болничен престой.

Трудно е да се работи насила и въпреки нежеланието и предубедеността на пациента. Ужасно е, когато няма норми на поведение и елементарно възпитание. Възрастните хора си спомнят времената, когато думи като "грехота" и "срамота" имаха смисъл и тежест. Не искам да преживявам подобно унижение никога повече! Не искам младите ми колеги, които вярват, че са с мисия да спасяват човешки живот, да стават свидетели на подобно отношение и наградата за трудът им да е такава!

Да, Хипократовата клетва ни задължава да спасяваме хората, но когато лекарят се почувства като обслужващ персонал, без всякакви права и накърнено достойнство - какво правим? Ние сме научени да се борим със смъртта и болестта, а не с пациента! В ресторант могат да откажат да обслужат клиент с нерегламентирано поведение, да изгонят пиян навън, но в болницата лекарят няма как да изхвърли пациент с безобразно поведение, ако животът му зависи от престоя там - независимо дали пациентът осъзнава това, или не.

Повсеместно стават такива инциденти с мои колеги, които биват псувани, навиквани, бити дори. Питам се дали държава, в която не уважават хората, които са дали половината от живота си да учат, самоусъвършенстват и бъдат в служба на обществото, спасявайки животи и грижейки се за здравето на всеки, ни заслужава. Все повече колеги ще пътуват навън към цивилизованите страни, където има огромно уважение към труда на лекаря, пиетет към ежедневния му подвиг.

Ние сме специалистите, които са посветили своя живот на вас, нашите пациенти. Но и ние сме също хора като вас, чувствителни към грубостта, изнервени от несправедливости и неуредици в ежедневието. Нека се уважаваме взаимно - не преминавайте тънката граница на нашето достойнство.
Пазете лекарите – ние сме обрекли живота си ДА ПАЗИМ И СЪХРАНЯВАМЕ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. Дайте ни шанс да ви помогнем!

Доктор Мариана Контева - управител на кардио център ”Понтика”