Общество
Минималната заплата ще расте с по 20 лв. от 2016 г. до 2018 г.
Минималната заплата ще расте с по 20 лв. от 2016 г. до 2018 г.
Запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и данъците върху доходите е заложено в средносрочната бюджетна прогноза за 2016-2018 г.
Днес Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 година. Решението на правителството определя средносрочните цели на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси. С решението се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. Осигурява се предсказуема средносрочна бюджетна рамка, която да спомогне за създаването на предвидима среда, улесняваща генерирането на устойчив икономически растеж. Документът съдържа допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономическа прогноза, описание на приоритетите на политиките на правителството, информация за последната отчетна година, за текущата година и прогноза за основните бюджетни показатели за следващите три години.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. представя визията на правителството за финансовото обезпечаване на постигането на основните цели и изпълнението на мерките, заложени в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 година. Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, прогнозата осигурява условия за постигане на устойчив икономически растеж и за реализация на секторните политики.
През следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики.
Фискалната политика за следващия тригодишен период ще се съобразява с правилата и ограниченията, заложени в националното законодателство и произтичащи от изискванията на ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси посредством залагането на реалистични фискални цели, като в тях се отчитат мерките за повишаване ефективността на публичните разходи и провеждането на постепенна фискална консолидация, съобразена с икономическия цикъл. През 2015 г. се очаква реалният растеж на българската икономика да бъде до 1,4 на сто. В периода 2016-2018 г. той плавно ще се ускори, с основен принос на частното потребление и инвестициите, като за периода 2016-2018 г. е както следва: 1,7% за 2016 г., 2,3% за 2017 г. и 2,1% за 2018 година.
Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е както следва: 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1,5% от БВП за 2018 година.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2% до 36,4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35,8% от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи.
Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,3% от БВП през 2015 г. до 37,9% от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0,5% от БВП.
Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период. Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. – 420 лв.; от 1 януари 2017 г. – 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.
Прогнозата за разходите за пенсии е разработена при продължаване действието на т.нар. "швейцарско правило" или осъвременяването е от 1 юли на съответната година на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите за индексация са съответно: 2% за 2016 г.; 2,8% за 2017 г.; 3% за 2018 година.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30,9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.
Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.
http://static.bgnes.com:8080/img/logo-one-color.gif
Днес Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 година. Решението на правителството определя средносрочните цели на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси. С решението се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. Осигурява се предсказуема средносрочна бюджетна рамка, която да спомогне за създаването на предвидима среда, улесняваща генерирането на устойчив икономически растеж. Документът съдържа допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономическа прогноза, описание на приоритетите на политиките на правителството, информация за последната отчетна година, за текущата година и прогноза за основните бюджетни показатели за следващите три години.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. представя визията на правителството за финансовото обезпечаване на постигането на основните цели и изпълнението на мерките, заложени в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 година. Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, прогнозата осигурява условия за постигане на устойчив икономически растеж и за реализация на секторните политики.
През следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики.
Фискалната политика за следващия тригодишен период ще се съобразява с правилата и ограниченията, заложени в националното законодателство и произтичащи от изискванията на ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси посредством залагането на реалистични фискални цели, като в тях се отчитат мерките за повишаване ефективността на публичните разходи и провеждането на постепенна фискална консолидация, съобразена с икономическия цикъл. През 2015 г. се очаква реалният растеж на българската икономика да бъде до 1,4 на сто. В периода 2016-2018 г. той плавно ще се ускори, с основен принос на частното потребление и инвестициите, като за периода 2016-2018 г. е както следва: 1,7% за 2016 г., 2,3% за 2017 г. и 2,1% за 2018 година.
Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е както следва: 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1,5% от БВП за 2018 година.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2% до 36,4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35,8% от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи.
Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,3% от БВП през 2015 г. до 37,9% от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0,5% от БВП.
Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период. Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. – 420 лв.; от 1 януари 2017 г. – 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.
Прогнозата за разходите за пенсии е разработена при продължаване действието на т.нар. "швейцарско правило" или осъвременяването е от 1 юли на съответната година на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите за индексация са съответно: 2% за 2016 г.; 2,8% за 2017 г.; 3% за 2018 година.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30,9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.
Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.
http://static.bgnes.com:8080/img/logo-one-color.gif
Comments
comments powered by Disqus