На 25 април тази година посланикът на България в Анкара е бил поканен на среща в турското въшно министерство във връзка с решението на Народното събрание за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г., съобщи пресцентърът на МВнР.

Турската страна изложи своите виждания, свързани със събитията, станали повод за решението на българския парламент,
както и за начина и последствията от неговото приемане.

В отговор българският посланик Красимир Тулечки разясни характера и смисъла на декларацията, приета с голямо мнозинство от Народното събрание, както и факта, че тя не е насочена срещу съвременна Република Турция.

Българската страна подчертава своето желание за развитие на двустранните отношения на равноправна основа във всички области от взаимен интерес и ще работи последователно за изпълнението на тази цел.

Турското външно министерство отхвърли определението, което българският парламент даде на събитията от 1915 година.

В петък българските депутати приеха декларация, в която се говори за "масовото изтребление“ на арменците и която определя 24 април за "Ден в памет на жертвите“, съобщава Анадолската агенция.

В събота вечерта турското външно министерство направи изявление, в което определи декларацията като "очерняне“ на турската история, инициирано от "ултранационалистическата, ксенофобска и расистка партия Атака, която се обявява и срещу евроатлантическите ценности“. Ведомството отбелязва, че партията "има антагонистично отношение към Турция“.

"Несъмнено това решение ще има негативни последствия за турско-българските отношения. Българският посланик в Анкара, който бе поканен в министерството, бе предупреден за това“, се казва в съобщението.

Българският премиер Бойко Борисов пристигна в парламента преди вота и се намеси в окончателния вариант на декларацията, като замени израза "геноцид“ с "масово изтребление“, посочва турската информационна агенция, цитирана от "Фокус".


Източник:МВнР