На стената
Над 230 хиляди българи могат да работят, но не търсят работа
Над 230 хиляди българи могат да работят, но не търсят работа
България се нарежда на трето място в ЕС по трудоспособно население, което не е активно на пазара на труда. 232 хил. българи са трудоспособни, но не търсят работа, като част от тях са обезкуражени. Още 25 хил. пък си търсят работа, но не могат да започнат веднага, ако им бъде предложен пост (като студентите например).
Така потенциалната работна сила у нас, която не се използва към края на 2014 г., е 257 хил. души. Това прави 7.6% от населението на страната, с което България излиза на трето място по разхищение на трудоспособни хора.
Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат за последното тримесечие на миналата година за непълната заетост и за потенциалната допълнителна работна сила.
Оказва се, че най-много са италианците, които могат да работят, но не си търсят позиция. 13.6% от населението на Италия е в тази позиция. Следва Хърватия с 9.6 на сто от населението си.
Общо за ЕС и някои други страни като Турция размерът на неизползваната работна ръка е около 9.5 млн. души - не работят и не търсят, включително и защото са обезкуражени, тоест не вярват, че изобщо ще намерят подходяща позиция.
Отделно 2.2 млн. души не могат да започнат веднага. Така общата равносметка в ЕС са близо 12 млн. души потенциална неизползвана работна ръка. 57 на сто от тях са жени.
По данни на спортното министерство от тази година 67% от младите хора на възраст между 15 и 29 г. не работят, не учат и не се квалифицират.
По данни на Агенцията по заетостта безработните младежи (до 29 години) у нас към края на миналата година са близо 59 хил., като те не се включват в по-горната група на безделниците.
Евростат дава обобщени данни за неизползваната работна сила. На фона на прогнозите за застаряване и намаляване на населението у нас всеки потенциален работник става особено ценен.
Според данните на Евростат у нас заетите на непълно работно време, които обаче искат да работят повече, са 34 хил. души. Тоест 43.5 от българите на непълен работен ден искат да са заети на 8 часа.
Желаещи да работят повече, отколкото им предоставя като възможност пазарът на труда, са и хората в Гърция (72 на сто от заетите на непълен ден искат да са на пълен), Кипър (66%), Испания (57%).
В ЕС заетите на непълен ден са малко над 44 млн. души, а от тях 22 на сто, или 9.8 млн. европейци, искат и могат да работят повече, но пазарът на труда не им го позволява. Това важи в много по-голяма степен за жените, защото от хората в тази ситуация 67 на сто са дами.
Източник:в. СЕГА
Така потенциалната работна сила у нас, която не се използва към края на 2014 г., е 257 хил. души. Това прави 7.6% от населението на страната, с което България излиза на трето място по разхищение на трудоспособни хора.
Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат за последното тримесечие на миналата година за непълната заетост и за потенциалната допълнителна работна сила.
Оказва се, че най-много са италианците, които могат да работят, но не си търсят позиция. 13.6% от населението на Италия е в тази позиция. Следва Хърватия с 9.6 на сто от населението си.
Общо за ЕС и някои други страни като Турция размерът на неизползваната работна ръка е около 9.5 млн. души - не работят и не търсят, включително и защото са обезкуражени, тоест не вярват, че изобщо ще намерят подходяща позиция.
Отделно 2.2 млн. души не могат да започнат веднага. Така общата равносметка в ЕС са близо 12 млн. души потенциална неизползвана работна ръка. 57 на сто от тях са жени.
По данни на спортното министерство от тази година 67% от младите хора на възраст между 15 и 29 г. не работят, не учат и не се квалифицират.
По данни на Агенцията по заетостта безработните младежи (до 29 години) у нас към края на миналата година са близо 59 хил., като те не се включват в по-горната група на безделниците.
Евростат дава обобщени данни за неизползваната работна сила. На фона на прогнозите за застаряване и намаляване на населението у нас всеки потенциален работник става особено ценен.
Според данните на Евростат у нас заетите на непълно работно време, които обаче искат да работят повече, са 34 хил. души. Тоест 43.5 от българите на непълен работен ден искат да са заети на 8 часа.
Желаещи да работят повече, отколкото им предоставя като възможност пазарът на труда, са и хората в Гърция (72 на сто от заетите на непълен ден искат да са на пълен), Кипър (66%), Испания (57%).
В ЕС заетите на непълен ден са малко над 44 млн. души, а от тях 22 на сто, или 9.8 млн. европейци, искат и могат да работят повече, но пазарът на труда не им го позволява. Това важи в много по-голяма степен за жените, защото от хората в тази ситуация 67 на сто са дами.
Източник:в. СЕГА
Comments
comments powered by Disqus