„Жегите са особено опасни за сърцето - високите градуси го принуждават да бие по-бързо, защото то има ключова роля в охлаждането на организма - задействат се механизми, с които се компенсират променените условия на външната среда. Човек се поти повече с цел охлаждане, диша по-дълбоко, ускорява се работата на много органи, сърцето увеличава своето натоварване. Ако сърцето на човек не е достатъчно здраво, може да не издържи или пък да не набави нужната кръв. Затова жегите се отразяват най-зле на хората със сърдечни проблеми "– казва кардиологът д-р Мартина Ралева от Кардиологичен център Бургас, к.з.т. "Перла".

Най-потърпевшите в горещите дни са възрастните хора над 65 години. При тях потенето е по-слабо, а някои медикаменти допълнително усложняват положението им: калциевите блокери, които се пият за високо кръвно например, понижават налягането и пречат на охлаждането на организма. Диуретичните лекарства също са много опасни - човек може да се дехидратира. Така се стига до загуба на течности, а заедно с това и до загуба на ценни йони – натриеви, калиеви, хлорни.

„При неправилна компенсация на тези загуби, се нарушава метаболитният баланс на организма – кръвта се сгъстява и има риск от образуване на тромби в съдовете. Затова в горещините се увеличава броят на инфарктите и инсултите,” обяснява д-р Ралева.

В рисковата група попадат хора, страдащи от различни хронични заболявания като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживелите инсулт, пациенти със захарен диабет, с хронични белодробни заболявания.

Жегите са риск и за децата под 3 години.

При влага във въздуха, както е на морския бряг или при безветрие се затруднява процесът на потене и съответно- охлаждането на тялото ни.Човек може да получи топлинен удар, който е фатален в половината от случаите. В останалите 20-30 процента може да има неврологични усложнения.

Тези проблеми могат да засегнат също млади и привидно здрави хора, когато съществува патология на кръвоносните съдове, нарушения на сърдечния ритъм или при извършване на тежък физически труд. В тези случаи именно горещото време се превръща в провокиращ фактор.

"Запомнете, че особено опасна е горещината за хипертониците", посочва д-р Ралева. При тях тя провокира драстични промени на артериалното налягане – както понижение, така и повишаване.

Често, противно на очакванията, хипертониците реагират с още по-голямо покачване на стойностите на кръвното. Затова измерването му поне 2 пъти на ден е от особена важност.

Внимателни трябва да са и хората с исхемична болест на сърцето. В жегите се получава силно разширение на кръвоносните съдове и голямо топлоотделяне. Премине ли се обаче определен праг, може да настъпи обратното – парадоксална реакция на свиване на кръвоносните съдове. И едното и другото са еднакво рискови за пациенти с исхемична болест на сърцето. Затова при стенокардни кризи трябва своевременно да се потърси помощ от лекар.

Друга група болни също са с висок риск за здравето в жегите - тези с тежка сърдечна недостатъчност с назначена диуретична терапия. Те лесно получават задух, аритмии и умора. При тях е деликатен въпросът с приема на течности. Препоръчително за такива пациенти е пребиваването в охладени помещения и по-чести консултации с кардиолог- съветва специалистът.