"Развитието на изкуствен интелект може да сложи край на човешката раса", предупреждава Стивън Хокинг.

Елон Мъск се опасява, че развитието на изкуствен интелект, може да бъде най-голямата екзистенциална заплаха, с която човечеството се е сблъсквало.

Бил Гейтс също призова хората да се пазят от нещо подобно.

Страхът, че някой ден творенията на човека може да се обърнат срещу господаря си и да се превърнат в негови екзекутори, съществува отдавна.

Известен космолог, предприемач от Силициевата долина и основател на "Майкрософт", изказа на глас своите притеснения.

Всеки човек вече разполага със суперкомпютър в джоба си, а роботи участват в повечето военни конфликти. Самозаблуждаваме ли се като ги отхвърляме и приемаме за научна фантастика? Въпросът е доколко това трябва да ни притеснява?

Първата стъпка е да се разбере какво компютрите вече могат да правят и какво биха могли да правят в бъдеще.

Благодарение на ръста в изчислителната мощ и огромното изобилие от дигитализирана информация, изкуственият интелект става все по-съвършен.

В наши дни машини могат да симулират човешката мозъчна дейност и да се обучават сами, така както правят и хората. Преди интерпретирането на снимки и играенето на видео игри изискваше човешка мисъл – сега това е постижимо и за компютърните програми. "ДийпФейс" е алгоритъм, който "Фейсбук" представи само преди година и може да разпознава отделните човешки лица на снимки в 97% от случаите.

Разбира се, към момента компютрите разчитат на изчислителна мощ, но не и на способността да взимат решения, базирани на усет, интуиция, желание и предпочитания.

И все пак машините вече са достатъчно мощни, за да предизвикат драматична разлика в човешкия живот. Могат да усъвършенстват човешките способности.

Например в шаха. Най-добрите играчи в света не са компютри, но гросмайсторите разчитат изключително много на машините в подготовката за битките на дъската.

Лекарите ще имат значително по-голяма способност да забележат ракови заболявания при медицински изображения. Алгоритмите за разпознаване на речта на смартфоните ще допринесат за милионите неграмотни хора по света в развиващите се страни. Цифровите помощници ще показват обещаващи хипотези за академични изследвания. Алгоритми за имидж-класификация ще позволят на преносимите компютри да предоставят полезна информация върху човешките виждания за реалния свят.

Дори и в краткосрочен план не всички последствия ще бъдат положителни.

Помислете, например, за силата на изкуствения интелект на апарата на държавната сигурност както в демокрации, така и в автокрации. Капацитетът за следене на милиарди разговори и разпознаване на всеки гражданин по гласа и лицето му, поставя сериозни заплахи за свободата.

Дори очевидните предимства на изкуствения интелект за обществото, могат да се окажат нож с две остриета.

Изкуственият интелект може да коства работните места на милиона хора в краткосрочен план. Естествено с натрупването на богатства по-бързо и лесно, най-вероятно повече пари ще се влагат за образование и преквалификация на работната ръка. Хората ще бъдат обречени да се преселят, в търсене на препитание.

Видеонаблюдението не е това, което тревожи Хокинг и Гейтс и, което вдъхновява футуристичните филми за изкуствен интелект.

Тяхната загриженост е съвсем различна и по-апокалиптична: заплахата от автономни машини със свръхчовешки разпознавателни способности и интереси, които противоречат на тези на Хомо сапиенс.

Такива изкуствено интелигентни същества са все още много далечно разстояние и дори е възможно никога да не могат да бъдат създадени.

Въпреки изследването на мозъка в продължение на повече от век, психолози, невролози, социолози и философи все още са далеч от разбирането на това какво са умът и съзнанието и могат ли да бъдат създадени.

Една кола, която се движи по-добре от собственика си звучи страхотно, но какво мислите за автомобил, който има собствени идеи и сам решава накъде да потегли.

И макар перспективата за това, което г-н Хокинг нарича "пълен изкуствен интелект", да е все още далечна, е разумно обществото да планира как да се справи с тях.

Това е по-лесно, отколкото изглежда, защото от край време хората създават машини със свръхчовешки способности.

Правителствената бюрокрация, пазари и армии: всички те могат да правят неща, които без чужда помощ неорганизираните хора не могат.

Така може да се подходи и с разработването на системите за създаване на изкуствен интелект – граждански контрол чрез изискване за прозрачност, ясни законови норми и наличие на копче за изключване.

Тези ограничения могат да бъдат поставени на място без да се прави компромис. От ядрената бомба до правилника за движение, човечеството е използвало техническа изобретателност и юридически структури, за да се контролират други мощни иновации.

Да, има опасност от създаването на автономна нечовешка интелигентност. Но това не трябва да скрива огромните ползи от зората на изкуствения интелект.


Анализът е публикуван в списание "Икономист".