Дарина, осиновената дъщеря на Силви Вартан и американския продуцент Тони Скоти, навършва пълнолетие през октомври. Това се оказа повод за семейна фотосесия. Тя беше пусната във френската "Гала", чиито брой беше наблюдаван лично от Силви.

"В редакцията много ми хареса. Обичам да бъда сред снимки, колажи и монтажи - аз правя всички албуми във фамилията. Може би по-късно мога да дойда да поработя при вас", пошегува се тя в интервюто за елитното списание. В него Вартан прави серия от признания, които звучат съвършено искрено, съобщава „Стандарт”.

"Живея със спомените от моето детство. Винаги съм била много критична към себе си. Особено когато става дума за професия. Истина е, че за първи път позирам с Дарина. Тя беше на 11, когато изпяхме заедно "Марица". Дъщеря ми понякога се проявява като голямо бебе. Сяда със слушалки и таблет дори на закуска. Плаши ме този виртуален свят - бездуховен и уеднаквен - в който всичко може да бъде решено за две секунди с един sms. Децата, родени с интернет, са от друга раса. И нищо не може да се направи. Ако им се забрани, те ще се маргинализират. Но страдам като родител заради всичко това", споделя Вартан.


"Когато синът ми Давид беше на 4 години, исках да му взема сестричка. Но тогава това не се случи по различни причини. После животът ме завъртя в истински вихър, но желанието остана. И когато срещнах Тони и основах моята асоциация в България, веднага пристъпих към осъществяването му. През 1991 г. се завърнах в София за първи път, след като я бях напуснала със семейството си преди почти четири десетилетия. С брат ми Еди разбрахме какво е състоянието на сиропиталища и детски болници и разбрахме, че трябва да направим нещо. Да върнеш поне малко от това, което си получил от живота, ти помага да се почувстваш по-добре в кожата си".

Силви е убедена, че всеки има право да разбере от къде идва, кои са биологичните му създатели. И че няма проблем Дарина да задава въпроси - още повече, че тя е обградена с много любов. Другата голяма приятелка на Дарина - след Силви - е Илона, дъщерята на Дейвид Холидей. Вартан отглежда двете като сестри. Чаровничките често правят купони в имението в Бевърли хилс в Лос Анджелис, което обитава династията извън Франция.

Силви споделя още, че е майка закрилница, която доста се тревожи. Въпреки че се опитва да реагира по-спокойно. Но няма начин да бъде различна - така е възпитана от своите родители. "Семейството трябва да присъства в живота на всеки - особено в трудните моменти", твърди Вартан. И добавя, че нейното детство е приключило на гарата в София през 1952 година - когато дядо й маха през сълзи на заминаващия влак. И всеки знае, че повече никога няма да види другия.

"Винаги съм искала да върна щастието на майка ми и баща ми. Винаги съм се старала да им доставя удоволствие. Няма миг, в който да не ми липсват. Това е рана, която никога няма да се затвори. Мама беше голямата ми опора. Но имах късмета да срещна мъж - моят съпруг. Той притежава същите качества, силата на родителите ми. Винаги съм сравнявала партньорите си с тях - като модел за морал, за смелост. Тони е от кръвната група на нашето семейство. С него мога да тръгна на всяка война".

Силви се шегува, че когато е влюбена, е като всяка друга жена в същата ситуация - луда, страстна, нежна, нетърпелива... И че след първото си сантиментално разочарование, е решила, че светът свършва. "Но пък тогава реализирах мечтата на детството си - да бъда артист. Затова слънцето грееше за мен и в най-мрачните моменти. А после родих моя син. Когато нося отговорността за някого, не си позволявам да бъда хлъзгава, нестабилна. Аз съм едновременно весела и меланхолична. Нося унгарските гени на майка ми. Обаче винаги съм вярвала в живота. Професията ме е спасявала".