Кратък коментар
За кучетата, хората и двойния стандарт в правилата
За кучетата, хората и двойния стандарт в правилата
Защо родителите гледат с лошо око на кучетата? Нима те са по-невъзпитани от собствените им деца? СНИМКА: meganews.bg
Автор: Елеонора Костадинова
Поредният случай на дискриминация спрямо незрящ човек с куче водач ме накара да се замисля – защо трябва да се усещам по-малко човек, ако съм направила съзнателен избор в живота си да отглеждам куче?
Темата с кучетата-водачи няма смисъл да я коментираме – те трябва да бъдат допускани навсякъде, защото функцията им не е на домашен любимец – незрящият и неговото куче са едно цяло, не могат един без друг, и е крайно време „цивилизованото” ни общество да си набие това в главата.
Така че оправданието на някаква си хотелска управителка да не допусне животното, защото в стаите им имало мокет и не разполагали с клетки за кучета, е меко казано смехотворно. Още по-странно звучи обяснението, че родителите с малки деца не гледали с добро око на кучета в хотела, пък били те и водачи.
Именно това ме накара да се замисля. Нима като гледам куче ставам втора ръка човек? Значи за родители с невъзпитани, крещящи и чупещи дечица в хотела може. Но за мен с животно е забранено. Още повече за човека, който разчита на интелигентен лабрадор да го преведе от точка А до точка Б по най-безопасния маршрут, да го пази от автомобили, да му сигнализира за опасности на пътя.
Обяснението с мокета говори само едно – според управителката явно обученото куче-водач няма възпитанието да задържа естествените си нужди и ще повреди „луксозната” настилка. Хлапето, което изсипва на пода чаша сок или филия с лютеничка обаче – няма да я повреди.
Двойният стандарт е умопомрачителен. Почивала съм в хотелска стая с бебе на горния етаж, никнеха му зъби, цяла нощ плачеше. Още по-страшно е врещенето на силно инатливо хлапе. Моето куче я излая няколко пъти годишно, я – не.
Била съм в ресторант с пищящо и мятащо макарони 4-5-годишно на съседната маса. Моето куче е научено да не реагира, когато някой се храни, още по-малко да го замерва с храна.
Виждала съм на плажа родители да сменят памперс и да го заравят в пясъка. Аз обикновено си нося торбички, но и на плажа с куче е забранено.
Та затова се чудя защо родителите гледат с лошо око на кучетата? Нима те са по-невъзпитани от собствените им деца? Още повече ме тормози въпросът защо вратите на банки, таксита, градски транспорт, хотели и ресторанти остават плътно затворени за възпитаното никога да не пикае извън полянка куче? Още по-срамното – за куче-водач.
Поредният случай на дискриминация спрямо незрящ човек с куче водач ме накара да се замисля – защо трябва да се усещам по-малко човек, ако съм направила съзнателен избор в живота си да отглеждам куче?
Темата с кучетата-водачи няма смисъл да я коментираме – те трябва да бъдат допускани навсякъде, защото функцията им не е на домашен любимец – незрящият и неговото куче са едно цяло, не могат един без друг, и е крайно време „цивилизованото” ни общество да си набие това в главата.
Така че оправданието на някаква си хотелска управителка да не допусне животното, защото в стаите им имало мокет и не разполагали с клетки за кучета, е меко казано смехотворно. Още по-странно звучи обяснението, че родителите с малки деца не гледали с добро око на кучета в хотела, пък били те и водачи.
Именно това ме накара да се замисля. Нима като гледам куче ставам втора ръка човек? Значи за родители с невъзпитани, крещящи и чупещи дечица в хотела може. Но за мен с животно е забранено. Още повече за човека, който разчита на интелигентен лабрадор да го преведе от точка А до точка Б по най-безопасния маршрут, да го пази от автомобили, да му сигнализира за опасности на пътя.
Обяснението с мокета говори само едно – според управителката явно обученото куче-водач няма възпитанието да задържа естествените си нужди и ще повреди „луксозната” настилка. Хлапето, което изсипва на пода чаша сок или филия с лютеничка обаче – няма да я повреди.
Двойният стандарт е умопомрачителен. Почивала съм в хотелска стая с бебе на горния етаж, никнеха му зъби, цяла нощ плачеше. Още по-страшно е врещенето на силно инатливо хлапе. Моето куче я излая няколко пъти годишно, я – не.
Била съм в ресторант с пищящо и мятащо макарони 4-5-годишно на съседната маса. Моето куче е научено да не реагира, когато някой се храни, още по-малко да го замерва с храна.
Виждала съм на плажа родители да сменят памперс и да го заравят в пясъка. Аз обикновено си нося торбички, но и на плажа с куче е забранено.
Та затова се чудя защо родителите гледат с лошо око на кучетата? Нима те са по-невъзпитани от собствените им деца? Още повече ме тормози въпросът защо вратите на банки, таксита, градски транспорт, хотели и ресторанти остават плътно затворени за възпитаното никога да не пикае извън полянка куче? Още по-срамното – за куче-водач.
Comments
comments powered by Disqus