През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Това е денят на игрите върху огън -нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня.

В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.