Бившият шеф на парламента Огнян Герджиков ще представи днес в Бургас книгата си "Аз не бях политик".

Премиерата се организира от Областна управа, Обществен дарителски форд и Издателско ателие Аб. Специално участие в събитието ще има артистичното семейство Недялко Йорданов и Ивана Джеджева, както и Емил Калев.

Пред аудиторията за мемоарите на Герджиков ще говори Ана Боянова, носител на голямата награда "Блага Димитрова" за 2014 г.

Началото на събитието е в 18 ч., мястото - в голямата зала на Областна управа.

Проф. Огнян Стефанов е на 19 март 1946 г. в София. Завършва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт „Макс Планк“. Асистент при проф. Нисим Меворах, а по-късно професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.

На 5 юли 2001 г. е избран за председател на 39-то Народно събрание. На 4 февруари 2005 ок. 13:00 часа 119 депутати гласуват Герджиков да напусне своя пост и по този начин той е свален предсрочно от длъжността Председател на Народното събрание. Причина за това е активното участие на Герджиков в блокирането на парламентарния контрол върху правителството по повод скандалните опити на вицепремиера Лидия Шулева да осъществи сделка за приватизация на Булгартабак в нарушение на приетата от 39-то НС стратегия. Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. Председател на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ото Народно събрание. Носител на орден "Стара планина". /Източник Уикипедия/


Ето любопитен откъс от книгата на проф. Герджиков:

"Когато осъзнах, че съм председател на Парламента, реших, че трябва да изпълня заеманата позиция със съдържание. Първо направих протоколен жест към председателя на предходното Народно събрание - Йордан Соколов. С него се познавах покрай научния ми патрон - проф. Таджер, с когото бяха приятели. Поканих го в кабинета си, за да изразя уважението си като негов приемник и да разменим няколко думи и любезности.

След това реших, че е редно да се срещна с всички председатели на парламентарните групи. Реших да е поотделно с всеки от тях. Сметнах, че трябва да започна с Ахмед Доган. Съображението ми бе, че ДПС ни беше коалиционен партньор. Затова нека първо да е с лидера на политическия ни съюзник, а сетне - с опозицията.

Давам нареждане на секретарката ми да покани Доган, в удобно за него време, в кабинета ми. На поканата обаче се отзова... Юнал Лютфи. Той беше в ръководството на ДПС и зам.-председател на Парламента.

"Викали сте лидера ни. Не знам за какво, но ако има нещо, което искате да му кажете, кажете го на мен. Аз ще му предам."

Преведено, това означаваше: "Къде си тръгнал да се правиш на началник? Нивото ти не е като на нашия лидер."

Не само моето ниво, но и нивото на българския Парламент се оказа под това на Ахмед Доган. Той просто не идваше в Парламента. Беше под достойнството му. "Работното му място" бе някъде в сараите му и от време на време, когато сметнеше за необходимо, се появяваше като да пристига от друга планета. Това ставаше на тържествените сесии или при вот на недоверие. Всекидневният парламентарен живот беше под равнището му. И това му неуважение към върховната институция в България, се приемаше, едва ли не, за нормално."