Народните представители приеха на първо четене серия от важни промени в Кодекса на труда. С тях ще отпадне изискването за съставяне на графици с отпуските на служителите във фирмите, ще бъде върната възможността за принудително пенсиониране от работодателя на служители, навършили пенсионна възраст, и ще се даде възможност за организиране на гъвкаво работно време в рамките на 40-часовата работна седмица.

Предложението за отпадане на графиците с отпуските бе част от серия промени, предложени от депутата от БСП Петър Кънев. Задължителните графици бяха въведени при предишния мандат на ГЕРБ по идея на тогавашния финансов министър Симеон Дянков заради натрупания огромен брой дни неизползвани отпуски в администрацията, които държавата трябваше да плати при съкращения.

Сред одобрените предложения на Кънев са още увеличаване от 3 на 7 дни на срока за изпращане на уведомление до НАП за сключените трудови договори и отпадане на задължението за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време както и за предварителното му съгласуване със синдикатите.

Възстановена бе действащата до 2012 година възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с хората, навършили пенсионна възраст. Според сега действащите разпоредби човек, изпълнил условията за пенсиониране, може да остане на работа, ако желае, като единствено възрастта му не е основание за неговото освобождаване.

По предложение на Министерския съвет депутатите разрешиха въвеждането на гъвкаво работно време като се спазва 40-часовата работна седмица. С промяната на работодателите ще бъде дадена възможност да определят работното време с променливи граници, а работникът да може да отработва в рамките на седмица часовете, в които е отсъствал по лични причини. Целта е да се улеснят главно родителите с малки деца.

Други предлагани от правителството промени, които бяха приети от депутатите регламентират въвеждането на еднодневни трудови договори за заетите сезонно в селското стопанство. Краткотрайните договори ще бъдат за не повече от 90 работни дни в календарната година, като очакванията са, че по този начин ще бъде регламентирана заетостта на между 60 и 100 хиляди, работещи в сивия сектор.

Депутатите отхвърлиха идеята на Реформаторите годишнините от Априлското въстание официално да се отбелязват на 1-ви май заедно с Деня на труда, което преди ден предизвика сериозна полемика в залата.

Парламентът отхвърли и четирите предложения на "Атака" за промени в трудовия кодекс. Те предвиждаха по-високи обезщетения при пенсиониране на учители, предимство при наемане на български работници пред тези от ЕС и определяне на минимална работна заплата у нас, съотносима със средни минимални възнаграждения в ЕС.