С падането на "стената" доста световни групи стъпиха на българска сцена, но спектакълът "Стената" на легендарния Роджър Уотърс е нещо съвсем различно и близо 50-хилядната публика на стадион "Васил Левски" разбра и почувства това.

The Wall е толкова наситен с ефекти и символи, че нямаш възможност за секунди да отклониш вниманието си, а още по-малко изпитваш необходимост от това.

Дългата 150 и висока 12 метра стена е основен "персонаж" в пърформънса. По-голямата част от нея "не подлежи на бутане” - тя е направена от бели плоскости, някои от които се отварят по време на спектакъла, за да се появи самия Уотърс или други от групата.
Останалата, сглобена от големи картонени кутии, се издига по време на самия концерт. С поставянето на последната тухла в стената приключва и първата част от шоуто.

Заради монтираната на три места по трибуните техника за допълнително озвучаване и осветление, публиката възприемаше стерео определени звукови акценти – автоматична стрелба, мотор на самолет, вик. Така зрителят не се чувства пред сцена, на която се развива някакво действие, той е част от него.


Маршът на чуковете - символ, който наистина е "абониран" за безсмъртие.

В спектакъла нищо не е направено скромно или незабележимо. Всичко е мащабно и огромно – от замисъла до марионетките на Учителя и Майката. На друго място би изглеждало неестествено, дори излишно разточително, но в The Wall си е на мястото. Още повече, че е постигната пълна хармония между реалност и мултимедия.

Всички кукли са за многократна употреба в спектаклите, но надуваемото прасе става "жертва" на публиката. След няколкоминутен престой във въздуха, то пада върху хората, които го разкъсват, вероятно за да отнесат автентичен сувенир от незабравимия концерт.


Един от изненадващите ефекти - част от стената се превръща в платформа, декорирана като стая (вдясно), в която е Уотърс. Вляво - изображението върху екрана.

Другото, което не може да остане незабелязано е майсторството на Роджър Уотърс да постигне органичност между социална ангажираност и шоу.

Големият музикант грабна публиката със старанието си да произнесе на български цели изречения, включително и това, че посвещава спектакъла на Жан Шарл де Мензес и на семейството му, борещо се за истина и справедливост. Бразилският емигрант бе застрелян по грешка от лондонската полиция на 22 юли 2005 г., тъй като е взет за възможен участник в предотвратен терористичен акт.


На финала стената се срутва и всички музиканти излизат на сцената. Въпреки бурните скандирания на публиката бис нямаше. Но по принцип "Стената" е спектакъл без бис. Според познавачи в цялата история на световното турне това се е случвало само три пъти.

Ограниченията, налагани от Системата (без значение на времето и георграфската ширина), отчуждението, липсата на перспектива са теми, които изваждат спектакъла от конкретността на епохата, в която е създаден. Още повече, че той е с отворена рамка и непрекъснато се дописва.

Но най-хубавото е, че в Тhe Wall по-силен от бездушието и несправедливостта е импулсът на всяко следващо поколение да не е просто тухла в стената.