Царица Елеонора, втората съпруга на Фердинанд, спасява хиляди бежанци през войните и опазва от разрушение Боянската църква

Тя е несправедливо забравена, а на тази ренесансова личност България винаги трябва да отдава дълбока почит и несекваща признателност. Вековната традиция на нашата държавност не помни друг случай, в който до рамото на българския цар да е седяла толкова достойна жена, заслужила с делата си не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като фамилия името на своя народ – царица Елеонора Българска.

Като втора съпруга на овдовелия Фердинанд всичко, което се очаквало от нея, било да се грижи за децата му, родени от покойната Мария Луиза Пармска – престолонаследника княз Борис, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда – и чрез личен пример да приучи младото българско общество към състрадание, милосърдие и дарителство.

За сватбен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума от 150 000 лева. Министерският съвет ги предоставя на младоженката, но още следващата година тя ги влага в изграждане на санаториума за белодробно болни деца край Варна, построен по нейно настояване в национален български стил.

Ако е истина, че името на човека направлява живота му, царицата е прекарала целия си живот в мир със съдбата – „елеос" на старогръцки означава състрадание. За 9 години в България от мащеха на царските сираци Елеонора се превръща в Майката на отечеството.

Княгиня Елеонора е била приета много радушно от населението. От самото начало тя се отдава с всички сили в служба на Българския червен кръст и редица редица благотворителни институти.

Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“. С Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“.

Царица Елеонора се разболява тежко в последната година на Първата световна война и след продължително боледуване умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград едва на 57 години. Съгласно последната си воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква.

След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът на царица Елеонора е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.

Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен).

Въпреки това много хора днес не знаят за нея.

Мажете да разберете повече за жената Елеонора от патриарха на българската литература Иван Вазов , който й посвещаваследния стих:

Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…