Актьорът Кабир Беди за първи път ще бъде в България, за която е чувал, че е живяла в комунизъм.

Сандокан, пиратът от телевизионния сериал, прочул се преди 30 и повече години у нас, пристига за първи път в България. Индийският актьор Кабир Беди, въплътил непобедимия морски вълк на Емилио Салгари, идва за снимки на боливудска продукция в София. И по думите на неговите домакини – гостът се вълнува да види България, за която е чувал, че е живяла в комунизъм, а героят му е изключително популярен.

Беди ще присъства за около седмица в столицата, докато снима сцените си във филма Dilwale, в който участва голямата звезда на индийското кино Шарук Кхан.

Кабир Беди става знаменитост в Европа през 70-те. През 1976 г. излиза италианският мини сериал „Сандокан“, режисиран от Серджо Солима. Лейди Мариана – любимата на пирата, бе Карол Андре, а злодеят – Адолфо Чели. Куриозно е, че Кабир Беди никога не е чел книгите на Емилио Салгари, по които са снимани филмите, с които придобива световна популярност.

Днес Беди е на 69 години, снимал е в над 150 кино- и телевизионни продукции. Женен е бил три пъти, а от последния си брак има три деца – Пуджа, Сидхарта и Адам. Член е на Американската филмова академия и гласува за наградите Оскар.

„Сандокан никога не е бил проблем за мен – твърди Кабир Беди. – Ако през всичките тези години ми се беше наложило да живея само в Италия, може би нещата щяха да стоят по друг начин, но за щастие през последните 30 години аз успях да направя кариера на три континента. Играх дълги години в Холивуд и в Боливуд. Направих много теливизионни сериали в Америка, изиграх много тетрални постановки в Англия. Никога не съм бил напълно зависим от Италия.

Щастието, което ми донесе Сандокан, беше невероятно, но през годините успявах да се дистанцирам от него и да работя спокойно в много други държави и ситуации. Ако Сандокан беше единственото, с което разполагах, той би се превърнал в кошмар за мен, но след това направих филмите за Джеймс Бонд, играх в сериалите „Дързост и красота“ и „Династия“, както и много образи в английския театър, големи роли в Боливудски супер продукции. Въпреки всичко Сандокан си остава най-голямата радост в живота ми.“

Кабир Беди е открит за ролята по времето, когато все още е търсел пътя си като актьор в Бомбай – в киното и в театъра. До него достига новината, че европейска продукция търси актьор за ролята на Сандокан из цяла Азия. Екипът пристига в Индия с намерението да направи кастинг в 10 града, първият е Бомбай. Първият актьор пък, който се явява за ролята, е Кабир Беди.

Във филма участват актьори от различни националности и всеки от тях говорел пред камерата на родния си език – немски, английски, италиански, френски, мале, тамил. За всеки участник било важно да запомни последната дума от репликата на партньора си на снимачната площадка, за да може да започне своята.

Днес Кабир Беди има къща в Англия, пътува често по работа в Италия и Америка. Но твърди, че чувства като свой дом родната Индия:

„Прекарал съм почти 12 години от живота си и в Лос Анджелис, работейки в различни американски телевизионни сериали. И до днес имам много предложения за работа там, но ролите които ми предлагат, не ме удовлетворяват напълно и никога не съм имал усещането, че някоя от тях ще ми донесе Оскар. Сценаристите в Холивуд не пишат роли за чужденци и поради това за нас там няма голямо поле за изява. На този етап от живота ми искам да работя предимно в Европа и Индия и от 10 години насам успявам. Щастлив съм, когато съм в Индия и в Италия.“

Израснал в Кашмир, Кабир е син на Бада Беди – шестнайсти наследник на основателя на религията Сикх Гуру Нанак и англичанката Фреда Хоулстон, останала в историята като първата европейска жена, станала будистка монахиня. Историята на Сандокан, според Кабир Беди, прилича на историята на неговите родители:

„Баща ми е бил революционер и е участвувал активно в борбата срещу британските завоеватели, а майка ми е англичанка, но е дошла в Индия, защото е симпатизирала на Махатма Ганди. Среща баща ми, впоследствие британците я хвърлят в затвора. Страстта, с която баща ми се бореше за независимостта на Индия, ми помогна да разбера какво е мотивирало Сандокан да се бори за свободата на народа си, а любовта на баща ми към майка ми ме накара да разбера любовта на Сандокан към Мариана. Така че истинският Сандокан е баща ми.

За мен е голяма чест, че и двамата ми родители успяха да видят „Сандокан“ и да преживеят световния ми успех. Майка ми почина малко след това, но баща ми живя още дълги години. И двамата имаха изключителни съдби и изживяха пълноценно дните си. Те бяха за мен най-голямото ми вдъхновение и моите духовни водачи. Баща ми беше голям философ и мислител, а майка ми прекара последните 15 години от живота си в будистки манастир, като монахиня.“