Иван Монев е кандидат за общински съветник от гражданската квота на единствената бургаска коалиция "Ние, гражданите", бюлетина №68, преференция 15

Въпреки добрата инфраструктура, демографията и сравнително доброто ниво на местното управление Бургас рядко привлича големи инвеститори. Увеличението на БВП е 54% спрямо 2007 г., при средно 72% в България, а средната заплата е 83% от тази за страната в края на миналата година– сочат данните на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Безработицата намалява, но още не е на пред кризисните си нива. Силният индустриален сектор липсва. Бургас ще трябва да намери начин да изпъкне или рискува да продължи да изостава. „Ние искаме бъдещото развитие на областта да бъде свързано с промишлеността, защото този отрасъл може да осигури целогодишна заетост, бъдеще и реализация на завършващите млади хора от двата университета“, отбелязва Цанко Иванов, председател на БсТПП.

Бургас се причислява към регионалните икономики с висок дял на услугите. През последното десетилетие този дял нараства от 56.7% до 64% през 2017 г. за сметка на индустриалния сектор, като така се доближава до средното ниво от 66.9% за страната.

За разлика от столицата обаче, която има особено силно развит сектор на услугите, в Бургас той не носи същите ползи. „Докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то Бургас има ясно изразени традиционни сектори“, посочват в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Тук става дума основно за туризма, който обаче е силно колеблив и рисков сектор. Броят на полетите на ниско тарифните компании към българското Черноморие се увеличава, но очакванията на летище Бургас са за общ спад на трафика с 8% тази година. Според ръководството на летището подобно свиване е предвидимо, поради засилващата се конкуренция от останалите туристически дестинации, особено от Турция, която осъществява ударно своята „Стратегия за туризъм“, при която броят на туристите до 2025 година трябва да нарасне до 70 милиона.

Ниското заплащане в туризма е един от факторите, които определят недостига на кадри в сектора. В Бургас заплатите на работещите в хотели и ресторанти са едни от най-ниските от всички сектори на местната икономика – едва 633 лв. бруто на месец, според официалната статистика.

За справка, средното ниво на възнагражденията в България като цяло през 2017 г. е 1037 лв., а в Бургас е 856 лв. Междувременно областите Варна и Добрич предлагат по-конкурентно заплащане в туристическия сектор (макар и не с много) – съответно 737 лв. и 744 лв., като така привличат част от кадрите.

Поради сезонния си характер, туризмът предлага относително ограничени възможности за развитие на местната икономика.

Интересното е, че Бургас значително изостава по темпове на растеж не само от средното за страната, но и в собствения си регион. Брутната добавена стойност нараства с 54.8% през последното десетилетие при 62.7% средно за страната и 75.9% в Югоизточен регион, като пред областта излизат Стара Загора и дори Ямбол.

Брутният вътрешен продукт, който всеки човек създава, също нараства с подобен темп, средният в региона е 86.1. По този показател дори Сливен изпреварва Бургас. Това донякъде е странно, тъй като тук е един гигант не само за Бургас, но и за България, – бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, която наема близо 1.4 хил. души през 2017 г., а приходите й приближават 6 млрд. лв / Колко данък печалба се плаща ? ?/, тук са заводът за производство на кабели „Елкабел“и производителят на дървени плоскости „Кроношпан България.

Въпреки това преработващата промишленост в Бургас създава заетост за изненадващо малка част от хората в областта. Ако общият брой на наетите на трудов или граждански договор е 123 хил. през 2017 г., едва 15.3% от тях работят в промишлеността, което е най-ниският дял след столицата и Варна (но Бургас няма структурата на техните икономики). Средното за страната ниво е 22.6%, а в останалите области от Югоизточния регион делът е над 30%.

„В промишлеността Бургас изостава, защото рязко се понижи броят на компаниите с численост на персонала над 500 души – това са крупните, структуроопределящи предприятия, казва Цанко Иванов. Също така отсъстват и иновационни принципи. Преди всеки голям завод имаше своя база, техническо развитие, институт. Всичко това е ликвидирано, което не дава възможност за въвеждане на нови технологии, техники и организация на труда.

„Индустриален и логистичен парк – Бургас“ предизвиква силен инвестиционен интерес, но конкуренцията наоколо също се засилва. Според местния бизнес обаче зоната в настоящия й вид надали ще повиши потенциала за растеж на бургаската икономика. Дейността в новата икономическа зона е положителен момент, но там отиват малки фирми, основно от сферата на обслужването – логистика и ремонт.

Нужни са по-големи инвеститори, предприятия с по-голяма численост на персонала, за да работят интелигентни хора и да произвеждаме краен продукт с висока добавена стойност.

Другото, което би трябвало да гони Бургас, доброто заплащане. Не може да се гони висока производителност, висока степен на индустриализация, ако служителите не са удовлетворени.

Това ще става във все по-голяма конкуренция. От Стара Загора до Сливен вече се появяват нови индустриални зони, които се опитват да копират успеха на зона „Тракия“.

Бургас има силно развита транспортна инфраструктура и е от много малкото български градове, които имат едновременно магистрала, летище, което може да работи и като гражданско, и като товарно, голямо пристанище и жп инфраструктура. Отделно има и два университета. Бургас е и областта с най-малък спад в населението за периода 2000 – 2018 г. (без да се броят столицата и Варна, които имат увеличение) – едва 3.5%, предимно в резултат на големият брой заселващи се.

Това, съчетано с усилията на местната власт, би трябвало да носи позитиви. Но засега не носи. Което говори, че наред с отварянето на зони, оправянето на качеството на живот и инвестирането в инфраструктура, Бургас ще трябва да положи усилия да се наложи навън като място за стратегически инвеститори.

Ако ви харесват моите идеи – преференцията е 115!