Отдавна знаем, че се делим на ранни и нощни „птици“, а по-неясно остава защо всъщност е така. „Ранните пилета“, наричани и чучулиги, поздравяват слънцето всяка сутрин, готови са веднага да излязат навън и да започнат работа.

„Нощните птици“ - совите, предпочитат късните нощи пред бодрите утрини. Много сови са се наслушали на жалби от майките, а вероятно и работодателите си, заради нощните навици и честите неуспехи в ранното събуждане.

Много често разликата изглежда по-скоро като личен избор. Ами ако нощната птица се определя от самите гени на индивида? В този случай совите ще получат доста сериозен аргумент, който да представят на своите майки, учители или шефове, щом за пореден път закъснеят някоя сутрин.

Чучулигите

Този тип личности имат следното поведение:
* Дневни дейности
* Сутрешна рутина
* Естествено ранобудни
* Оптимистично поведение сутрин

Всичко това родителите се опитват да дават за пример на децата си, докато растат. Насърчават го и учителите, защото нашите функции в обществото до голяма степен са по този график - работата на повечето места започва около 8-9 часа сутринта.

Совите

За тези хора важи следното:
* Будят се късно сутрин или следобед
* Енергията им идва късно през деня
* Фокусират се по-добре в следобедните часове или нощем
* Сутрин са ядосани, раздразнени или с обострени настроения
* Предпочитат да работят, играят и празнуват вечер


Какво ни прави сови или чучулиги?

Докато навиците и начинът на живот определено играят своята роля, немалка част от човешкото поведение се определя от гените. Учени от САЩ и Канада успели да идентифицират конкретен ген, който контролира индивидуалния модел на съня. Изследователите от Beth Israel Deaconess Medical Center открили, че измененията в ген, наречен PER, оказват влияние върху биологичния часовник.

Проучванията показват, че около 60% от хората имат в този ген базата аденин (A), а 40% са с гуанин (G). Според учените A е отговорен за събуждането рано, а G - за буденето по-късно.

Така или иначе ДНК е двойна спирала. Така в този ген две бази аденин (А) се срещат при 36% от хората, две с гуанин (G) са при 16%, по една от двете - при 48%. Според експериментите хората с двоен аденин в този ген са най-ранни птици, будят се средно 60 минути по-рано от другия краен вариант - двоен гуанин.

Оказва се, че тези гени, свързани с биологичния часовник, имат значение и за... момента на смъртта. Според изследванията хората с две бази аденин в този ген е статистически най-вероятно да починат сутринта, средно към 11 ч. А тези с два гуанина статистиката предполага, че е най-вероятно да си отидат от този свят към 18 ч.

И така, за да обобщим най-същественото: следващия път, когато някой ви изкритикува, че закъснявате за работа, разкажете му, че причината не може да се избегне, просто защото се крие в гените ви....