Добре свързан енергиен пазар на ЕС, в чиито рамки енергията свободно преминава през националните граници и нито една държава не е изолирана от енергийните мрежи на Съюза, е предпоставка за създаването на устойчив енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата. Това ще гарантира наличието на сигурна, достъпна и устойчива енергия за всички граждани и предприятия в ЕС. 15 страни от ЕС и Енергийната общност в Централна, Източна и Югоизточна Европа се договориха да работят заедно за ускоряване на изграждането на липсващите газови инфраструктурни връзки и за разрешаване на оставащите технически и регулаторни проблеми, които възпрепятстват сигурността на доставките и развитието на напълно интегриран и конкурентен енергиен пазар в региона, съобщават от ЕК.

Меморандумът за разбирателство, с който официално се дава началото на тази инициатива, беше подписан днес в Дубровник. Той ще проправи пътя за по-тясна интеграция на енергийните пазари на ЕС и Енергийната общност. Чрез създаването на стабилна регулаторна и пазарна рамка меморандумът ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат в участващите страни и територии в ЕС и Енергийната общност.

Марош Шефчович, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз, заяви:„Този регион е много важен за Европа, особено по отношение на сигурността на енергийните доставки.Подобряването на инфраструктурата чрез реалистични и осъществими проекти е от решаващо значение за диверсификацията на енергийните ресурси и за укрепване на устойчивостта на региона на сътресения в доставките.В това отношение от ключово значение е сътрудничеството между страните в региона.Аз самият и цялата Комисия подкрепяме този процес, по-специално в рамките на европейската стратегия за енергиен съюз“.

Комисарят на ЕС по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете заяви: „Регионалното сътрудничество е основен елемент от нашата работа за по-тясна интеграция на енергийните пазари.Затова ефективното сътрудничество между държавите в Централна, Източна и Югоизточна Европа е от ключово значение за гарантиране на сигурни енергийни доставки и достъпни цени за потребителите в региона.Въпреки че всяка страна е изправена пред специфични проблеми в областта на енергетиката, обединяването на усилията може да доведе до по-евтини и по-ефективни решения“.

Съвместната работа в рамките на инициативата за свързаност на газопреносната система в Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEC) ще бъде съсредоточена не само върху изграждането на нови газопроводи, но и върху оптималното използване на съществуващата инфраструктура, например чрез създаване на възможности за обратен поток. Редица инфраструктурни проекти в региона, като например Трансадриатическият газопровод (TAP), терминалът за втечнен природен газ и системата за отвеждане на газ в Хърватия, укрепването на системите в България и Румъния, междусистемните газопроводи между Гърция и България и между България и Сърбия са определени като водещи приоритети в плана за действие, приложен към меморандума. Те ще допринесат за диверсификация на източниците на доставки, като крайната цел е всяка държава членка в региона да има достъп до поне три различни източника на газ. Тези приоритетни проекти ще се наблюдават отблизо, за да се гарантира тяхното навременно изпълнение при ефективно използване на ресурсите. Освен това е важно правилата на ЕС за насърчаване на лоялна конкуренция между всички участници на пазара да се прилагат изцяло в региона.

По принцип, инфраструктурните проекти трябва да бъдат финансирани от участниците на пазара, но когато е необходимо с оглед на тяхното навременно завършване, страните по CESEC ще обмислят участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Организаторите на проекти също така се насърчават да се възползват от възможностите, предлагани от новия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ).

Меморандумът за разбирателство и планът за действие към него бяха подписани от заместник-председателя на Европейската комисията Марош Шефчович, от европейския комисар Мигел Ариас Канете и от министрите на енергетиката и техните представители от Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Албания, бивша югославска република Македония, Сърбия и Украйна (Босна и Херцеговина и Молдова ще ги подпишат на по-късен етап).Това се случи в рамките на Групата на високо равнище CESEC, създадена през февруари 2015 г. с цел насърчаване на диверсификацията на доставките на природен газ и пазарната интеграция в региона.