Сондата на НАСА “Нови хоризонти” мина преди седмица близо до Плутон и снимките очароваха света с разкритите тайни на този далечен и непознат свят.

Ето кои са седемте чудеса, които планетата джудже разкри досега пред учените, благодарение на снимките, изпратени от космическата станция.

На повърхността има ледени планини и долини

Първата снимка в близък план, която “Нови хоризонти” изпрати на Земята, показа, че на Плутон има планини от лед, високи около 3500 м. Наречени Планините Норгей на името на Тенсинг Норгей - един от двамата пионери в покоряването на Еверест, те се намират в долната част на огромната област с ясно очертана форма на сърце, която удиви изследователите. Tя пък бе наречена Областта Томбо в чест на откривателя на Плутон Клайв Томбо. Предположението, че планините са от воден лед, е направено, тъй като по правило силикатните скали и водата са строителните блокове на всички твърди светове, изучени в Слънчевата система. На повърхността на небесното тяло е невероятно студено - минус 230 градуса по Целзий, като се има предвид, че планините са достигнали такива размери. Вниманието на учените било силно привлечено от петнистите тъмни ленти по леда - възможни следи от криовулканизъм - изригване на гейзери, каквито през 1989 г. се наблюдаваха на Тритон, спътника на Нептун. Два дни след откриването на ледените планини погледът на НАСА бе привлечен и от голяма ледена долина в Областта Томбо.

Притежава гигантска атмосфера и плазмена опашка

“Нови хоризонти” откри, че Плутон притежава гигантска атмосфера и плазмена опашка. Космическият апарат не е установил наличието на магнитосфера, съобщи НАСА.

Според получените данни височината на атмосферата на Плутон надхвърля 1600 километра. В горните ѝ слоеве преобладава молекулярен азот, а в долните - метан и по-сложни въглеводороди. Преди учените смятаха, че дебелината на атмосферата на планетата джудже е много по-малка. Плазмената опашка на Плутон е образувана от молекулярен азот, йонизиран от ултравиолетовите лъчи на Слънцето. Аналогични плазмени опашки имат Марс и Венера.

Плутон е уникален

Учените досега не са откривали в Слънчевата система небесно тяло, което по общия си изглед и повърхността си да наподобява на Плутон. До пролетта се предполагаше, че той може да бъде сравнен с Тритон - луната на Нептун. Геологията на планетата джудже обаче показва, че това са напълно различни небесни тела, тъй като на Тритон изобщо няма подобна пресечена местност.

Плутон е по-голям, отколкото се смяташе

До 24 август 2006 г. Плутон бе смятан за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, винаги е имало спорове дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Затова през 2006 г. бе преценено, че той не отговаря на всички условия за класическа планета, и получи определението планета джудже.

Още преди да се доближи толкова близо, “Нови хоризонти” помогна на учените да определят точния размер на Плутон - този въпрос оставаше неясен от момента на откриването му през 1930 г. Данните на сондата потвърдиха, че Плутон е най-голямото небесно тяло в пояса на Кайпер. Диаметърът му е 2390 км.

На Плутон почти няма кратери

До преминаването на сондата много учени очакваха да видят повърхност, надупчена от кратери, но се оказа, че тя е гладка, а значи и по-млада, отколкото се смяташе. Например възрастта на ледените планини е едва около 100 млн. години, което е направо миг в сравнение с 4,5-милиардната история на Слънчевата система. Кратерите на Земята са изменили формата си в резултат на геологическа активност - вулкани и движение на тектоничните плочи. Тъй като Плутон се намира в зона, която обичайно е бомбардирана от астероиди, учените очакваха да има много повече кратери. Липсата им дава повод да се мисли, че на Плутон текат геологични процеси, които ще променят повърхността. Възможно е под нея да има океан или дори ледени вулкани, но за да се направят окончателни изводи, трябва да бъдат получени повече данни.

На Плутон може би вали сняг

Атмосферата на Плутон е богата на азот и по мнението на изследователите там може би вали “азотен” сняг. Шефът на планетарните изследвания на НАСА Джим Грин посочва, че областта с форма на сърце вероятно се състои от азот, метан, окиси на въглерода и някои други видове сняг, падащ на повърхността. Учените открили с удивление, че платото Спътник е покрито със слой лед от въглеокис. Точната му дебелина не е известна, но явно е повече от сантиметър. Не е задължително обаче да е падал от горе на долу. Възможно е да се е появил от недрата на планетата джудже, например от гейзери. Вятърът може да е разнесъл веществото от гейзерите равномерно по платото.

Вероятно Плутон няма други спътници

Изследователите очакваха да намерят поне една нова луна, кръжаща около Плутон, но “Нови хоризонти” не откри нов спътник в хода на пътешествието си. До момента са извесни 5 спътника: Харон, Стикс, Хидра, Никта, Цербер. През 2011-2012 г. с помощта на телескопа “Хъбъл” бяха открити Стикс и Цербер и това означаваше, че по-далече от планетата може да се крие поне още една луна. По-рано Саймън Портър от Югозападния изследователски институт и Алън Стърн, един от шефовете на мисията на “Нови хоризонти”, публикуваха статия, в която се говори за районите, където може да се намират тези спътници: във вътрешността на орбитата на Стикс, между Никта и Цербер. Учените се страхуваха, че праховият шлейф от скритите спътници може да повреди сондата.