Европейската комисия (ЕК) открива наказателна процедура срещу България заради чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съобщи адвокат Десислава Филипова, цитирана от БГНЕС.

Тя лично е подала жалба в Брюксел миналата година. "През февруари 2014 г., като представител на неправителствена организация, подадох жалба до ЕК, в която посочих, че чл. 417 от ГПК и принудителното изпълнение в България са в нарушение на правото на ЕС. Което означава, че дори потребителят да не знае своите права като европейски гражданин, съдът е длъжен, когато издава изпълнителен лист, да провери дали има забранени, неравноправни клаузи в потребителските договори, независимо дали последният е възразил или не е. Изтъкнах, че изпълнителните дела в България са в нарушение на задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, според която едно семейно жилище, независимо че е ипотекирано, може да бъде продадено едва след приключване на исковото съдебно дело и то само ако съдът е установил, че с потребителския договор не се нарушават правата на кредитополучателите и другите потребители", обяснява адвокатката.

По думите на Филипова тогава от Брюксел я уведомили, че започват проверка на законодателството ни, която ще трае около година и ако се установи, че оплакванията от чл. 417 ГПК са основателни, комисията ще пристъпи към наказателна процедура с цел отмяна на текста.

"Сега от ЕК ми изпратиха писмо, че пристъпват към същински действия срещу България, което означава, че при извършената проверка са констатирани нарушения, и откриват процедура за извършено нарушение във фазата "официални контакти между Комисията и България". В тази фаза се разменят официални писма между евроинституцията и държавата – нарушител, като целта е доброволно държавата да преустанови нарушението, в случая да отмени чл. 417 от ГПК, и да реформира изпълнителното производство, без да се стига до налагането на глоби на България, които пак ще бъдат плащани от нашия джоб", твърди Филипова.

Ако след тази фаза България не промени законодателството си, ЕК ще пристъпи към завеждане на дело в Съда на ЕС, обяснява юристката.

"Чл. 417 ГПК член дава възможност на банките и на други лица (например на фирми за бързи кредити, доставчици на други услуги, в случаите в които са подвели потребителя да подпише нотариално заверен договор или запис на заповед) да се снабдяват с изпълнителни листа срещу потребителите без да се води истинско дело, в едно затворено и инквизиционно производство, в което пред съда участва само силната страна – банка или друг търговец или доставчик на услуга. И потребителят не може да се защити", твърди Филипова.

Преди няколко месеца в становище до правната комисия по един от серията законопроекти за изменение на ГПК, внесени в парламента в началото на годината, Филипова и група граждански организации съобщиха за жалбата си до ЕК. От становището става ясно, че според тях чл. 417 противоречи на Директива 93/13/ЕИО. Самата Филипова е председател на фондация "Център за европейска интеграция".

Източник: legalworld.bg