Дълго чаканото завръщане Spirit of Burgas се случи - след нулева година централният плаж отново събра меломани и купонджии, готови "да хвърлят" 180 лв. за готино преживяване с приятели. Музиката още кънти в главите ни, доста от зрителите не са и изтрезнели, а вече се появиха първите критики.


СНИМКА: ВИАПОНТИКА

Така и трябва да е. Никой не губи от остри, но незлобливи пера, способни да напишат как нещо хубаво може да стане по-хубаво.

Та нека да признаем попаденията, преди да наострим перата.

Spirit of Burgas е едно от летните събития, които карат морският град да диша по-учестено, да живее по-динамично. Десетките неудобства стават по-лесно смилаеми, когато хотелите и кафенетата са пълни с клиенти. Това е познат рефрен, но е верен и по време на криза не е лошо да си го повтаряме.

Защото именно фестивалите с международен характер са това, което изкарва един град, пък бил той и морски, от провинциалния пашкул. Хилядите пластмасови чаши по пясъка, преливащите от всякакви боклуци кошчета и кофи край морската градина, опиканите алеи се оправят за един ден и не могат да са сериозен аргумент в спора "за" или против", който съпътства всяко по-голямо събитие.

Фестивалът е най-болезнен, в буквалният смисъл на думата, за живеещите близо до Централния плаж. Те са обречени на две безсънни нощи. Ако си във възрастта на купоните, не е проблем. Още с първото издание общината се постара да облекчи страданията им с безплатни билети. Това изглежда се оказва ефикасна мярка, защото комшиите на Spirit-а стоически приемат неизбежното засега съжителство. Плажът е тесен, но изглежда единственото приемливо място.

След нулевата 2014-та беше много важно фестивалът да се върне ударно. А това можеше да стане единствено със силен афиш. Новите организатори от "Болкан ентъртеймънт" го постигнаха. Robbie Williams и Kasabian звучат достатъчно убедително, за да напълнят плажа с публика и съответно касите - с пари. Все пак организирането на фестивала на първо място е бизнес.

Афишът имаше и недостатък - беше твърде къс. Животът кипеше около главната сцена, и то след 22.30 ч., останалото беше между другото. На тазгодишното издание заведенията и сергиите бяха повече, но сцените се стопиха до две. Публиката пред "На тъмно" остана рехава, с изключение на времето, когато на нея бяха P.I.F.

Пазаруването с фестивални карти, обичайно за такива събития, и тук сработи добре, най-вече заради по-бързото обслужване. Но цените? Ах, цените! 5 лв. за наливна бира е твърде много, а и на такова място бирата никога не е само една.

Всички, които се почувствахме част от шоуто на Роби, направо се вживяхме в "обещанието" му да се върне. Здравият разум показва, че това едва ли ще се случи, пък и не е необходимо. Нека е да дойдат други, стига да са толкова добри и известни. Спиритът на Бургас се завърна. Да не го изпускаме!

Още по темата