Президентът Росен Плевнелиев не се съобрази с исканията да наложи вето на Закона за Националната служба за охрана (НСО) и подписа указа за обнародването му. Актът е публикуван в днешния брой на Държавен вестник, съобщава "Дневник", цитиран от БНР.

Миналия месец документът беше приет от парламента след многобройни критики. Правозащитни организации призоваха държавния глава да го върне за изчистване на проблемите в него. На практика новият закон не прави нищо особено ново, по-скоро запазва досегашното състояние и функции на службата. Липсата на реформи и на идея за бъдещето на НСО е една от най-сериозните забележки на експертите по закона. Според повечето от тях НСО остава слуга властта - частни шофьори, които да ги чакат до ранните часове на нощта пред барове и заведения, хора, които да опитват храната им, да могат да бият и арестуват заради тях, да превозват деца и други роднини.

Въпреки призивите службата да бъде свита, да бъде ограничен кръгът на охраняваните, дори да бъде преместена като звено в МВР, такава промяна няма. Запазва се военизираният статут на НСО, която остана на подчинение на държавния глава, както и широкият кръг хора, които ще се ползват от услугите да бъдат превозвани, охранявани и обслужвани с бюджетни средства. Остава възможността НСО да охранява и "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството срещу които би подровило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката".

Гардовете ще могат да използват помощни средства, когато е наложително, за да изпълнят дейността си по закон - въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления, димки, химически вещества, халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми, устройства за принудително спиране на превозни средства, устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие.

Забранено е само физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати да се използват срещу видимо малолетни хора и бременни жени. Това ограничение обаче няма да важи в случаите на масови безредици срещу охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.