През 2010 г. са заведени три дела от юридически лица срещу една и съща банка за неправомерно вдигане на лихвата по кредити. Две години по-късно българският съд се произнася в тяхна полза и банката е осъдена да плати общо над 600 хил. лева с лихви и разноски. Въпреки че банката е подала касационни жалби, вече може да се твърди, че в България най-накрая имаме осъдена банка.

За спечелването на тези знакови дела и коя е осъдената банката се съобщава в интервюто на журналистката Ива Стойкова с адвокат Ивайло Боев за EconomyNews.bg.
Всичко започва в края на 2006 г. когато известен фармацевтичен производител сключва договор за кредит с Банка Пиреос България. Следва 2008 г. когато четири болници сключват общ договор за инвестиционен кредит със същата банка. Макар в договорите им да присъстват уговорени размер на лихвения процент и формиращите го компонентите, на 04.08.2009 г. петимата кредитополучатели получават уведомления от банката, че поради настъпване на обстоятелствата, предвидени в общите й условия тя едностранно увеличава месечната лихва по кредитите.

Адвокат Ивайло Боев пояснява: Парадоксалното е, че в текста, на който се позовава банката са посочени 8 отделни хипотези, сред които промяна на приложимия към договора пазарен индекс, промени в условията на националния и международните кредитни и финансови пазари, премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева и др. Част от посочените осем причини обаче взаимно се изключват. В Общите условия банката е предвидила следната възможност – ако кредитополучателят не е съгласен с едностранното увеличение на лихвата по кредита му, може в едноседмичен срок да погаси кредита си. В двата случая, за които говорим обаче става дума за обща кредитна експозиция от над 6,5 млн. евро.

Този сума, разбира се, е непосилна за почти всяка българска фирма, а отделно не е редно в морален аспект. Също така какъв е смисълът от получаване на кредит в случай, че кредитополучателят има стойността му и може да го погаси, още повече, че основните приходи на болниците са от Националната здравноосигурителна каса. Изходът е само един - рефинансиране на кредита и точно това беше направено в тези два случая. Но докато това се организира и случи, в продължение на повече от година, от датата на получаване на писмата за едностранно увеличение на лихвите до датата на завеждане на исковите молби в деловодството на Софийски градски съд, банката удържа лихва в увеличен размер. Петте дружества обаче имаха смелостта да започнат дела срещу банка Пиреос за връщане на разликата между размера на лихвата по договорите за кредит преди и след увеличението, заедно с лихвата върху тази сума. Претендираната сума общо от четирите болници беше над 300 000 лв., а от фармацевтичния производител над 100 000 лв.

Адв. Боев завежда и трето дело от името на търговец от Бургас.
През април 2008 г. банката също едностранно е увеличила лихвата по кредита на клиента ми като отново се е позовала на текст от общите си условия, но не е само това. Договорът за кредит е изтекъл на 31 декември 2009 г., като между страните не е сключен анекс за продължаването му. От 1 януари 2010 г. клиентът продължава да си плаща лихвата, а банката продължава да приема платената лихва, т.е. всяка от страните продължава да изпълнява задълженията си по договора за кредит. Така отношенията между страните продължават до 9 юли 2010 г., когато клиентът отива в обслужващия го клон на банка Пиреос и иска удостоверение за размера на главницата, лихвата, банковите такси т.е. за размера на общото си задължение към датата на удостоверението. След това погасява в пълен размер задължението си по кредита.

В този момент банката се „усеща” и праща два анекса – в първия отново се увеличава лихвата със задна дата, а с другия се удължава срока на договора. Според банката без подписването на тези анекси, клиентът не можел да приключи отношенията си с нея и твърди, че ако не бъдат подписани анексите след 01.01.2010 г. ще третира кредита като просрочен и ще го олихви с наказателна лихва за просрочие. На 9 юли 2010 г. клиентът ми е депозирал сумата от над 200 хил. евро по сметката си, а банката ги е усвоила едва на 30 септември същата година. Нещо повече, при погасен кредит в пълен размер и до днес банка Пиреос отказва на заличи учредените в нейна полза ипотеки върху 2 недвижими имота на дружеството. По този начин клиентът ми не може да продаде или да използва тези имоти за обезпечение на кредит пред друга банка. Моят въпрос беше кой ще плати лихвата върху тази сума. Ако клиентът ги беше вложил в банка, би получил сумата „Х”. Ако ги беше използвал за бизнеса си също би реализирал приходи от сделките си. Това дело се проточи 3 години на първа инстанция то приключи през май 2013 г. Софийски градски съд се произнесе, че банката неправомерно е увеличила лихвата и я е събирала в увеличен размер и осъди банката да я върне на клиента ми.

За бизнесът защитата по съдебен път е единственият изход.
Физическите лица могат в известна степен да ползват Закона за защита на потребителите. Съществува и европейска директива от 1993 г. за защита на правата на потребителите (ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), която също може да се използва. Има хора, осъдили банки. Големият проблем е за юридическите лица, които нямат такава законова закрила и единствената им защита е по съдебен ред.

Една от най-важните причини за съществуването на подобни практики от страна на банките е липсата на регулация на търговията със средства между дъщерни дружества и банките-майки. Адв. Боев обяснява: "Когато започна спора, написахме писмо до БНБ като подробно изложихме проблема си с банка Пиреос. Зам.-председателят отговори, че това е финансов спор между банка и клиент и БНБ не може да се намеси. При формиране на лихвения си процент при кредити банките не взимат предвид основния лихвен процент на БНБ. Българската народна банка отказва да бъде административен регулатор на отношенията банка-кредитополучател и тогава си задаваме въпроса каква е нейната функция. Националните банки в другите държави обаче имат тази функция. Според мен, БНБ трябва да изиграе своята роля."

Пълният текст на интервюто можете да прочете в EconomyNews.bg