Устойчивостта на пътищата според изискванията на ЕС е трудно постижима, ако няма добро проектиране, затова предстои промяна и актуализация на нормите за проектиране на пътища, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при участието си в Осмата национална конференция по пътищата.



Павлова посочи, че са необходими промени, свързани с за отводняване на пътното тяло, като трябва да се вземат предвид новите технологии и материали при проектирането на водостоци и други инженерно-технически съоръжения, съобразени с промените в климата, за да не се допуска разрушаване на пътната инфраструктура след големи количества валежи.

Регионалният министър обърна внимание, че при проектирането на нови съоръжения, особено такива, през които преминава транзитен трафик, трябва да се предвидят повече зони за почивка, които да осигурят комфорт на пътуващите, с оглед повишаване на безопасността и сигурността на пътя. Трябва да се определят точни и ясни изисквания за основен ремонт, реконструкция и рехабилитация на съществуващи пътища и улици, защото в момента те са много остарели, както и такива, които са свързани с предвиждане на велосипедни трасета, посочи Павлова.

Необходимо е въвеждането на норми за оборудване на пътя с цел осигуряване на безопасност на движението и като такива посочи ограничителните системи, критерии за разполагането и вида им, както и въвеждане на нови видове, особено по отношение на кръстовища, кръгови кръстовища и пътни възли.

За да изградим добра инфраструктура, трябва да имаме добра нормативна база, добри норми за проектиране и добро изпълнение, каза още министърът, но допълни, че секторът е недофинансиран от години. Тя обясни, че в зависимост от избрания модел на ценообразуване след смяна на системата за събиране на приходи от ползване на републиканската пътна мрежа те могат да се увеличат от 200 млн. лв. до 1 млрд. лв. годишно. Това ще даде много по-голяма възможност за реинвестиция в поддържането на пътищата, заяви министърът.

Като приоритетни за развитието на инфраструктурата у нас тя посочи доизграждането на магистралите „Хемус“ и „Струма“, както и вертикалните направления София - Видин, Русе - Велико Търново, което в момента е много натоварено, София - Калотина, както и Южната дъга на Софийския околовръстен път в участъците ж.к. „Бъкстон“ – ж.к. „Люлин“ и от ж.к. „Младост“ до АМ „Тракия“.

Вече има предложение от Световна банка и Европейската инвестиционна банка, които традиционно финансират пътищата в България, да сключим дългосрочни споразумения, но са необходими преговори, съобщи Павлова. Ще търсим също нов, иновативен вариант, да финансираме пътища чрез бъдещи приходи от използването им, допълни тя.

Министърът подчерта, че освен за подобряване на състоянието на пътната инфраструктура, усилията са насочени и към въвеждането на иновации. Предстои свързване на новата система LIMA на Агенция „Пътна инфраструктура“ със системата на Бърза помощ, каза тя и обясни, че идеята е да може да се види най-близката линейка, която да пристигне до дадено място за осем минути.

До края на годината ще бъдат инсталирани електронни платна, показващи необходимостта от ограничение или ако има пътнотранспортно произшествие. Поставят се автоматични станции за броене на трафика, като вече са монтирани над двеста, които освен, че са камери за наблюдение, дават също и информация за метеорологичните условия и състоянието на пътя, обясни министърът.