-Доктор Якимов, спря ли медицинският туризъм за близо пет години съществуване на кардиохирургичната болница, днешна Сити Клиник Бургас/ бивша Понтика/?

За мен е странно това словосъчетание“ медицински туризъм“- има само медицина или само туризъм. Но така или иначе то доби популярност и затова ще изложа мнението си, без да ангажирам никого.

Според мен, медицински туризъм може да съществува само в стоматологията и в естетичната и пластична хирургия. Съвсем различно е желанието на пациента да избере къде да бъде лекуван и кой да е лекарят, който да го оперира- това го приемам и го разбирам.

Ако питате, дали Сити Клиник Бургас е намалила пътуванията на тежко сърдечноболни хора към кардиохирургичните клиники в София и страната,- да, категорично да! За тези години от откриването на първата специализирана кардиохирургична болница в Югоизточния регион спечелихме доверието на пациентите със сърдечни проблеми и за това говори броят на извършените сърдечни операции- 1500. Много или малко е това за една млада болница, какво е хиляда и петстотин човека да ти поверят сърцето си, можете да си отговорите сами.

На медицинската карта на Бургас вече пета година има създадена кардиохирургия и което е по-важното- има изграден и стикован екип.

Кардиохирургът д-р Тодор Якимов получи миналата година наградата на кмета "За достойна служба", по повод празника на Бургас

-Информирани ли са достатъчно личните лекари и останалите специалисти за възможностите на кардиохирургията в Сити Клиник Бургас?

Не знам дали специално за тях информацията от медиите и билбордовете е достатъчна. Според мен рекламата е по-скоро за пациентите и тя определено е полезна в тази насока. Сити Клиник Бургас има официален сайт, аз присъствам в няколко професионални медицински справочника и искрено се надявам, че колегите се информират от тях за специалистите, когато се налага да търсят такива.

Мнението ми е , че личните лекари трябва да бъдат информирани за възможностите на кардиохирургичната болница с лични, професионални контакти и ръководството на болницата работи в тази посока. В най-скоро време възнамеряваме да направим поредица от лекции, предназначени за тях.

Планираме и екипът да се срещне със студентите от Факултета по обществено здраве и медицински грижи „Професор Асен Златаров“, провели сме разговор с ректора професор Магдалена Миткова, предстои разговор и с декана доцент Терзиева.

Искам да мотивираме медицинските сестри да обърнат внимание на профила на кардиохирургичната сестра, който е специфичен и изисква много допълнителни технически познания. Те трябва да умеят да разчитат данни от мониторите на сложна апаратура, да реагират и при най-малкия сигнал, който те подават - това е важно за оздравителния ефект в следоперативния период. Надявам се да ги привлечем на стаж, на обучение, за да имаме готови кадри за медицинска грижа. Текучеството сред тези специалисти е голям проблем, защото все още не сме конкурентноспособни на европейските болници, които привличат медицинските сестри с високи заплати.

Бих искал и млади лекари да бъдат спечелени за специалността кардиохирург- готов съм да им съдействам по всякакъв начин.

-Доволен ли сте от екипа си, д-р Якимов?

Това е голямото ми удовлетворение. Екипът от кардиохирурзи, реаниматори, сестри и рехабилитатори работи като добре смазан механизъм.

Доктор Андрей Неутов защити специалност и от година и половина оперира самостоятелно. Под мое ръководство специализират още трима кардиохирурзи.

Имаме една перфектно работеща кардиохирургична реанимация, под ръководството на д-р Николай Увалиев, която няма аналог като апаратура и грижи в областта.

Сестрите са квалифицирани и всеотдайни, рехабилитаторите – компетентни, най-важното е, че всички работим и мислим в екип.

-Намаляха ли пациентите с клапни проблеми, които идват за операция в последен стадий на болестта? В медиите изнасяте много подобни частни случаи.

За съжаление, тежките случаи, тези, които отлагат операцията до тогава, когато общото им здравословно състояние рухне и стане критично, не намаляват. Тези хора явно разчитат на някакво чудо и до последния момент отказват хирургична намеса и тя се осъществява обикновено в ситуация на спешност- когато рискът е огромен, оперират се няколко клапи едновременно, правят се няколко байпаса, а възстановяването им е бавно и трудно.

Радва ме фактът, че се увеличи броят на пациентите, които идват в началото на заболяването. Кардиолозите изпращат все по-често пациенти, на които са открити навреме клапни заболявания.Тогава всичко е много по-лесно и за нас, лекарите и за тях- рискът е минимален и се увеличава шансът да бъдат жизнеспособни след сърдечната операция, без да се инвалидизират.

-Имате 1500 сърдечни операции за 4 години и половина от откриването на кардиохирургичната болница, какво стои зад тези цифри?

Стои желание, отдаденост, уважение към колектива и пациентите, които ни са се доверили.

Стои огромен труд, лишения в личен план, компромиси, смяна на жизнен стереотип- всички ние, кардиохирурзите, напуснахме София и дойдохме да работим и живеем в Бургас. Без тази промяна в нашия живот нямаше как да се случи кардиохирургията тук.

Но стои и огромна радост и удовлетворение от постигнатото.

Щастлив съм, когато срещам своите пациенти здрави и жизнеспособни. Удовлетворен съм от постигнатото.