Два дни и половина трая еуфорията от мощната изборна победа на ГЕРБ на изборите. На третия управляващите сами си спретната криза. По небето още се виждаха следите от фойерверките, когато новината, че картата на страната е изцяло посиняла отстъпи място на спонтанните полицейски протести в столицата и по-големите градове.

Едва ли Бойко Борисов някога е допускал, че стотици служители н МВР ще блокират Орлов мост не заради мащабна спецоперация, а в изблик на недоволство. Но се случи.

Израждането на протеста в самоуправство е абсолютно недопустимо и това го съзнават дори хората, които подкрепят полицаите. Премиерът, който е безкомпромисен и при по-малки прегрешения, в момента е твърде внимателен – като човек, който познава системата със сигурно си дава сметка, че фитилът е подпален и събитията могат да станат неконтролируеми.

Как се стигна до тук? Полицаите се почувстваха изиграни. Оказа се, че докато са се гърчели с извънреден труд, за да има ред по изборите, бюджетарите начело с финансовата гордост на кабинета Владимир Горанов тайничко са направили разчетите за 2016, орязвайки „вечни” привилегии.

Голямата грешка на големите победители е ужасното високомерие. След определен период във властта увереността, че силният винаги е прав и диалогът е излишен става като хронична кашлица. Все повече дразни тия, които са принудени да я слушат.

Да си спомним – полицаите не са единствените, поставени в това положение. Но са единствените, на които е позволено да протестират незаконно. Защото по-голяма грешка от това ще е само да изправят срещу тях други въоръжени.

Друг е въпросът за „вечните” привилегии – колко, докога и за кого.