Историята на шоколада започва преди повече от 3000 години. Около 1500 г. пр.н.е. в Мексиканския залив възниква цивилизацията на олмеките. Въпреки че до нас е достигнало много малко от тяхната култура, именно тогава за пръв път се среща думата „kakawa“ (какао).

Древните маи и ацтеки, обитавали днешно Мексико и Централна Америка, са първите хора, използвали какаото за масова употреба. Маите са тези, които пренасят ценното дърво от гората в населените от тях територии. Влиятелните личности от племето (жреци, войни и търговци) си приготвяли специална напитка от какао, вода, царевичен прах и „piment“ – карамфил. Останалите й се наслаждавали само по специални поводи. Запазени до днес фрески и рисунки показват важната роля на кафявия прах и в религиозния живот на маите. По време на свещени церемонии, ритуали и жертвоприношения, жреците пренасяли в дар на боговете именно какаовата напитка.

През 14-ти век маите и ацтеките започват да търгуват помежду си, като основна стока при сделките им били именно какаовите зрънца. Тях ацтеките използвали и като парично средство за разплащане. За разлика от маите, при които само привилегировани имали удоволствието да се докоснат до „храната на боговете“, при ацтеките какаото било достъпно за всички. Изключително популярен бил „чоколатл“ – ароматна напитка от стрити на прах какаови плодове, различни подправки и мед. Знаменитият император Монтесума изпивал до 50 купички от това питие, което му придавало голяма сила и енергия.

По това време се родила и легендата, че семената от какао са попаднали на Земята от Рая, а плодовете му носели мъдрост и сила.

На Стария континент божествените шушулки са донесени едва през 16-ти век. Основни заслуги за популярността им има испанският мореплавател Ернан Кортес. Той експериментирал като добавил към питието тръстикова захар и различни подправки, които направили вкусът му още по-неповторим. Шоколадовата „мода“ бързо завладява Европа. Заради високата си цена, новото изкушение е привилегия единствено на аристократите, които дори създават протокол при пиенето на шоколад. Изработвани са специални сребърни подноси и претенциозни порцеланови съдове, които да докажат класа и благосъстояние.

С развитието на промишлеността шоколадът става все по-достъпен. В неговия състав се добавят разнообразни съставки – мляко, вино, подправки, дори бира. Първоначално горещата напитка била популярна главно сред мъжете, но постепенно става любима (и до днес) най-вече на децата. През 1674 г., с използването му при направата на сладкиши и рула, за пръв път шоколадът вече, освен да се пие, може и да се яде. Индустриалната революция през 19-ти век прави производството на шоколад значително по-лесно и евтино, като същевременно увеличава и качеството на крайния продукт. Появява се и типичната форма на блокчета.

През 1828 г. холандецът ван Хоутен създава Хидравличната преса, с която започва да се добива какаовото масло, а от там и какаото на прах. 20 години по-късно в английската фирма „J.S.FRY & Sons“ смесили този прах със захар, какаово масло и мляко, за да получат съвременния вариант на шоколада.

През 1897 г. Рудолф Линд патентова техниката „кончинг“. В устройство във вид на раковина шоколадът дълго време се мачка, счуква и разбърква до пълна мекота и гладкост. След това се разбива в специални машини, които отстраняват влагата, нежеланите аромати и киселинността му. Така се появява първият напълно рафиниран, топящ се в устата „chocolatе fondant“.