Това e признанието на Делон, в отговор на въпроса, какво би направил, ако може да върне времето

Актьорът, по когото преди половин век въздишаха всички жени по света - и особено българките, навърши 82 години на 8 ноември.

Бриджит Бардо в писмо, по повод неговия 80 годишен юбилей му написа преди две години: „Ти си живият символ на шедьоврите, които Франция сътвори през века, в който с теб бяхме заедно“.

Между Делон и Бардо не е имало любовна история - двамата винаги са го отричали, въпреки че са като Венера и Аполон на златната ера на френското поствоенно кино. Нейната легенда започва с „И Бог създаде жената“ през 1956 г., а четири години по-късно Ален Делон изгрява във „В зенита на слънцето“, малко по-късно влиза в безсмъртния „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Той прави велика роля в „Роко и неговите братя“ на същия италиански режисьор. Друга голяма актриса, с която си партнират - Клаудия Кардинале, разказва:

„Нашата беше една несъстояла се любовна история. Когато трябваше да се целуваме, Лукино Висконти ми шепнеше тихо на ухото: ”Клаудина, целувайте се истински, искам да видя езика…” Но и двамата не му се подчинихме. Всички бяха влюбени в Ален, толкова беше красив! Мен не ме интересуваше...”

През 70-те и 80-те той е сред най-обичаните актьори у нас с филми като „Двама мъже в града“ (с Жан Габен), “Борсалино” (с Белмондо), „За кожата на един полицай“, „Трима мъже за убиване“, „Една любов на Суан“, „Нашата история“ и др.

Делон приключи с актьорството преди 15 години и за това време се върна само веднъж на екран, за да изиграе Юлий Цезар във филм за Астерикс.

САМОТАТА
„Жива легенда“, „дивно красив“, „идеал за мъжественост“, „обект на фантазии“ - френските медии се надпреварват в суперлативите.

Обектът на възхвалите обаче е ням за тях. Звездата остава скрит зад високите дебели стени на огромното си имение в Лоаре - сам сред любимите си кучета и далеч от светската суматоха. През последните години рядко са го виждали да напуска своята крепост.

Делон винаги е заявявал, че определя себе си чрез жените в живота си.

Първата му съпруга е Натали (Бартелеми), от която има син Антъни.

Има дългогодишни връзки с колежките си Роми Шнайдери Мирей Дарк.

Майката на двете му други по-малки деца е холандката Розали ван Бремен.

Според него единственото нещо, което мъжът не успява да разбере докрай, това е жената. „Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш. Разбира се, винаги ме е удивлявала тяхната убеденост, че вечната любов съществува. Тя е възможна, но само ако единият от влюбените не е между живите. Нищо не е вечно. Винаги се намират обстоятелства, които да убият любовта.

Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена. Не, не говоря за Роми Шнайдер. Тя беше прекрасна, но с нея живеехме в различни измерения.

Но не бих позволил да си отиде от мен майката на двете ми по-малки деца - Розали ван Бремен. Тази удивителна жена ме дари с най-голямото щастие в моя живот - дъщеря ми Анушка и сина Ален Фабиен. Мъчно ми е, че се разделихме. Но животът ни поднася неприятни изненади. През целия си живот съм правил всичко заради другия пол. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но, уви! Късно научих урока, че мъжът никога не трябва да казва истината. Защо ви е истина, щом има любов?! Обичайте се, наслаждавайте се един другиму.

А жената никога не бива да признава на мъжа, че си е правила пластична операция. Тя винаги трябва да бъде естествена или поне да изглежда така. Казват, че и най-голямата любов умира след три години. Мисля, че за всяка двойка „гаранционната възраст“ на чувствата е индивидуална.

Например с Мирей Дарк живяхме в хармония и се обичахме 15 години. Понякога размишлявам струва ли си да се върнеш към стара любов.

Когато бях млад, не би ми хрумнало подобно нещо, но сега се замислям и ми се струва възможно. С Розали също живяхме 15 прекрасни години. Признавам, че моят навик да бъда до болка откровен я изкарваше от нерви. А пък мен ме дразнеше бърборенето на приятелките ѝ. Всичките ми стари другари са сдържани и мълчаливи“, признава актьорът и трезво добавя: „Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите.“

Актьорът от „Двама мъже в града“ споделя, че бедността през детството му за него е била унижение, но и урок. „Парите са средство да постигнеш целите си. Те никога не са падали при мен от небето. Затова ги ценя. Случва се да давам пари в заем или просто да помогна на някой нуждаещ се, но избягвам да говоря за това. Гордея се не с щедростта си, а с моите деца. Те са чудесни. Когато се погледна в огледалото, мисля за младостта.

Делон винаги се е забърквал в каши от всякакво естество - от лични до политически.

Аурата на мегазвездата обаче бе помрачена през последните години - макар и приет радушно с ролята си на човек, объркан погрешно за евреин и изпратен в нацистки концентрационен лагер („Господин Клайн“ на Джоузеф Лоузи), Делон се превърна в един от най-високопоставените в обществото поддръжници на крайнодесния Национален фронт, основан от „скъпия му приятел от 50 години“ Жан-Мари льо Пен, отрицател на холокоста.

В този дух Ален Делон се обяви за връщане на смъртното наказание и обяви хомосексуализмът за „противоестествен“. В неотдавнашна анкета 55% го определят като „мегаломан… реакционер провокатор“.

Неговата „тъмна страна“ е уловила и Бриджит Бардо, която казва още:

„Ти си двуглав орел, Ин и Ян, най-доброто и най-злото. Толкова си недостъпен и все пак толкова близо, студен, но и изгарящо горещ.“

Източник: : Tina.de