Преди седмица медиите изнесоха пореден случай на трагично починала млада жена- 25-годишна майка на малко дете издъхна, след като била прегледана от лекари в две от най-големите столични болници.

Към тях я отвеждат внезапни болки в кръста, сърцебиене, изтръпване в левия крак и задушаване. В първото лечебно заведение и прилагат болкоуспокояващи и я препращат по кабинетите. След три часа чакане за снимка на бъбреците, тя отива във втора известна софийска болница, където чака още час, за да ѝ направят кардиограма.

На пациентката е поставена диагноза бъбречна криза и предписано домашно лечение на болкоуспокояващи. Часове по-късно жената почива. Аутопсията, която е задължителна в такива случаи, установява, че причина за смъртта е дисекация на аортата- животозастрашаващо състояние с висока смъртност, при което единственото спасение е спешна сърдечносъдова операция./В първите 48 часа смъртността без оперативно лечение е изключително висока/.

„ За съжаление симптомите се препокриват при няколко коренно различни болести. Зачестяват случаите, които излизат в публичното пространство, за летален изход при млади хора под 50 години. Колегите, общопрактикуващи лекари и специалисти, трябва да мислят за всяко едно заболяване, за което са характерни тези оплаквания и в повечето случаи изискват различно предоперативно медикаментозно лечение.“- коментира кардиохирургът д-р Тодор Якимов от Сити Клиник Бургас.

„ Трябва да се знае, че исхемичната болест на сърцето, както и други увреждания на сърдечносъдовата система засягат все повече млади хора. Около 10% от пациентите с гръдна болка на възраст под 35 години имат исхемична болест на сърцето.

Гръдната болка поради наличен остър миокарден инфаркт, белодробен тромбоемболизъм, дисекация на аортата или пневмоторакс трябва да бъде индентифицирана адекватно, защото вероятността от фатален изход е голяма“- подчертава той.

„Много често горепосочената патология има сходна симптоматика. Първото инструментално изследване е извършването на ЕКГ. Другите изследвания би трябвало да включват обзорна рентгенова графия на бял дроб и сърце, стрес ЕКГ тест, изследване на Д-димер, скенер на бял дроб и сърце и евентуално белодробна ангиография или коронарография.
Ако диагнозата потвърди едно от горепосочените спешни състояния, най-вероятно сърдечно съдовата операция е наложителна и животоспасяваща.“

Дисекацията на аортата по повод синдрома на Марфан е генетично наследствено заболяване, с което човек може да доживее 60-70 години, но много често – доста по-малко. Засяга влакната в съединителната тъкан, които помагат за изграждане на структурата на други тъкани и органи. Болестта е рядка - страда 1 на 50 000 души.

Ако се оперират навреме и имат адекватна поддържаща терапия, болните могат да стигнат дълбока старост. До преждевременна смърт се стига при усложнения или неправилно лечение, категорични са специалистите. 90 % от болните със синдром на Марфан дори не стигат до диагноза, преживяемостта е много ниска.

„За жалост колегите не всякога търсят етимологията на болката чрез диференциална диагноза - подчертава кардиохирургът.

Поставянето на диагноза е сложен процес -лекуващият лекар се стреми да разпознае болестното състояние на пациента. Задължително подходът трябва да е по-задълбочен, изключващ всички възможни диагнози, докато се стигне до окончателната, за да няма объркване на дисекацията на аортата с бъбречно или неврологично заболяване. Така ще бъдат избегнати повечето рискови и фатални случаи“- подчертава д-р Якимов.

„Най-важното, според мен, е да се обърне внимание на профилактиката на сърдечно съдовите заболявания. Не може 40-50 годишни хора и даже още по-млади, да научават, едва когато са насочени към кардиохирургията по спешност, че имат високо кръвно над 200/100, висок холестерол, кръвна захар- недопустимо е да не правиш прегледи и изследвания, да не ходиш на лекар навреме и да не се грижиш за здравето си“.