Финландия е изправена пред най-тежката си икономическа криза от Втората световна война насам и растат опасенията, че може да последва съдбата на Гърция, съобщаво тв Европа. Правителството трябва спешно да съкращава разходи за труд, да договаря по-ниски заплати с профсъюзите, да успокоява напрежението сред гражданите, недоволни от строгите мерки за икономии.

За три години Финландия се превърна от просперираща северноевропейска страна и стабилен член на еврозоната в бореща се с рецесията и нарастващия дълг държава, която може да последва лошия пример на Гърция и да се нуждае от международна помощ. „Болникът на Европа” – така нарече родината си финансовият министър Александър Стуб. Макар че критикуваше Гърция, че не осъществява нужните реформи, сега Финландия е изправена пред подобна съдба – налагане на спешни и непопулярни реформи, които дълги години са били отлагани и чийто ефект в настоящия момент ще удари тежко населението.

Трипартийното коалиционно правителство на Юха Сипиля има планове за намаляване на отпуските и заплатите, които обаче бяха посрещнати със стачки и протести, а готвената реформа в здравеопазването бе на път да предизвика разрив сред управляващите.

Безработицата и държавният дълг се увеличават, цената на труда постоянно расте, населението застарява бързо, а упадъкът на водещата компания от технологичния сектор „Нокиа” допринесе за цялостните слаби резултати на икономиката.
По данни на Евростат за третото тримесечие на 2015 г БВП на Финландия се е свил с 0.6% от ръст от 0.2 на сто в сравнение с второто тримесечие. За сравнение Гърция отчита спад с 0.5 на сто по този показател, а във Франция има ръст с 0.3 на сто. При България този показател е най-добър от трите държави – ръст на БВП с 0.7% за периода юли-септември.

С ниската си имиграция Финландия има една от най-бързо намаляващите работни сили в сравнение с която и да е развита икономика. По данни на финансовото министерство до 2020 г държавният дълг може да скочи от сегашните 60% до 160% от БВП, ако не се осъществят съкращения на разходите. Дефицитът е 3.2%, което е над 3-процентовия лимит на ЕС, а държавните разходи са 58% от БВП.

След ръст в раждаемостта в годините след войната, сега Финландия се изправя пред чувствително намаляване на трудоспособното население, очаква се до 2030 г делът на финландците в работоспособна възраст да намалее от сегашните 65 на 58%. Според института „Финландски форум за бизнес и политика” финландците имат средно по-малко работни часове на седмица от всички други граждани на ЕС. Страната изостава с 15% зад Германия и Швеция по конкурентноспособност на трудовите разходи, което води до загуба на пазарен дял в световния износ.

За да спре неблагоприятните тенденции, правителството, в което доминира партията „Финландски център”, предложи да бъдат съкратени отпуските в държавния сектор и да се намали допълнителното заплащане за служителите, които работят в неделя, за да се намалят с 5% трудовите разходи за единица продукция. Но след масови протести и стачки кабинетът отстъпи и заяви, че ще търси други начини за реализиране на икономии. Според премиера Сипиля до 2019 г трябва да бъдат спестени 4 милиарда евро, а до 2030 г – по 10 млрд. евро годишно.

С оглед на този очертаващ се нов гръцки сценарий във финландски вариант се налага изводът, че която държава харчи повече пари за социални придобивки на гражданите, след време задлъжнява и трябва да тегли заеми, за да финансира дълга си. Гърция е емблематичният пример, а сегашният срив и спускане по спиралата на икономиите на Финландия е предупреждение за всички останали страни в еврозоната и ЕС.