Нобеловата награда за физиология и медицина 2019 е за клетъчната адаптация към различните нива на кислород. Нобеловият комитет обяви носителя на Нобелова награда за физиология и медицина за 2019 година. Наградата бе присъдена на трима лауреати за работата им върху механизма, по който клетките усещат и се адаптират към промяната в нивата на кислород.

Носителите на тазгодишната награда са Уилям Кейлин (William G. Kaelin Jr), Сър Питър Ратклиф (Sir Peter J. Ratcliffe) и Грег Семенса (Gregg L. Semenza).

Уилям Г. Кейлин-младши e роден 1957 г. в Ню Йорк, професор по медицина в Харвардския университет и носител на наградата Lasker за фундаментални медицински изследвания за 2016 г. Освен това е печелил наградата за онкология на Американско дружество по клинична онкология (ASCO) за 2016 г. и наградата на принцеса Такамацу на Американската асоциация за изследване на рака (AACR) за 2016 г. Проучванията му, фокусирани върху разбирането на ролята на мутациите в гените на тумор-супресорните протеини в развитието на рака и донесли му наградата, провежда в института Dana-Farber Cancer Institute в Бостън.

Сър Питър Джон Ратклиф, роден на 14 май 1954 г. в Ланкашир, е британски лекар и клетъчен и молекулярен биолог. Той е практикуващ лекар в болницата „Джон Редклиф“, Оксфорд, професор по клинична медицина Нуфийлд и ръководител на Катедрата по клинична медицина „Нуфийлд“ в Университета в Оксфорд от 2004 г. Най-известен с работата си върху клетъчните реакции на хипоксията, за която именно споделя и Нобеловата награда за физиология или медицина.

Грег Л. Семенса (Gregg Leonard Semenza) е роден през 1956 г. в Куинс, Ню Йорк. Той е професор по педиатрия, радиационна онкология, биохимия, медицина и онкология в Института "Джонс Хопкинс", директор на съдовата програма в Института по клетъчно инженерство. През 2016 г. става носител на наградата Lasker за фундаментални медицински изследвания. Известен е с откритието си на HIF-1, който позволява на раковите клетки да се адаптират към бедни на кислород среди.

Проф. Рандал Джонсън от Нобеловия комитет направи резюме на научната разработка, която "идентифицира молекулните механизми, регулиращи активността на гените, в отговор на промяна на нивата на кислород."

Кислородът е необходим на всяка една жива клетка за нейното функциониране и се използва за регулацията на процесите и производството на енергия. При различни ситуации обаче нивата на кислород могат да варират, както например при изкачване на големи височини, когато количеството кислород се променя в цялото тяло или при наличие на рана, когато количеството се повишава локално.

При това организмът реагира на промяната, за да се адаптира, т. нар. реакция на хипоксия. Учените откриват, че тези промени са свързани с наличието на хормона еритропоитеин (ЕРО) и генната експресия на протеина HIF-1α, който е чувствителен към кислорода и в повечето клетки е свързан с неговата регулация.

Разкривайки финия клетъчен механизъм, свързващ гени, протеини и действие на хормон, учените допринасят за разбирането на адаптивността към нивата на кислород при животните и човека. Това откритие може да спомогне за разработването на нови стратегии в борбата с анемията, рака и много други заболявания.

Нобеловата награда за физиология и медицина през 2018 г. получиха Джеймс Елисън (James P. Allison) и Тасуку Хондзо (Tasuku Honjo) "за откриването на лечение на рак чрез инхибиране на отрицателната имунната регулация".