Творците
Животът на Едит Пиаф вълнува не по-малко от песните и
Животът на Едит Пиаф вълнува не по-малко от песните и
Тя има скандален и изумителен живот, живян интензивно и безразсъдно, без мярка в нищо. Тръгва от улицата и покорява света. Но това са клишетата, с които всички свързват голямата малка дама на Франция. Хиляди отиват в Париж, за да ходят по същите улици като нея, но това са клишетата, които Пиаф никак, ама никак не обича. Защото животът й е пълен с изненади.
Дете на улицата
Едит Пиаф се ражда под един уличен фенер, в мразовита вечер на 19 декември1915 г. Само след два месеца майка й я изоставя на грижите на алкохолизираната й баба, която често смесва млякото й с вино. Когато става на 3 г., баща й Луис-Алфонс Гасион се връща от войната и е ужасен от състоянието, в което я намира - мръсна, недохранена и почти сляпа. Взима я заедно със сестра й Симон, за да ги отглежда майка му - готвачка в публичен дом. Бабата води малката Едит по лекари, за да се възвърне зрението й, но безуспешно. Легендата гласи, че една неделна сутрин бабата я облича празнично и я завежда на поклонение в кармелитския манастир на св. Тереза, за да се молят. И ето че чудото става. 7-годишната Едит проглежда и първото нещо, което вижда, е пианото. Дамите от бордея толкова се впечатлили от този факт, че в чест на голямото събитие затворили публичния дом и празнували.
И така Едит започва да се изхранва с пеене. С баща си - цирков акробат, обикалят от кръчма на кръчма, от улица на улица.
От улицата в кабарето
Късметът й се усмихва - певческият й талант е забелязан от Луис Льопле, собственик на нощен клуб. Заради дребната й фигурка - тя е само 142 см, Льопле й дава артистичния псевдоним La Mome Piaf (Малкото врабче). Тя дебютира на сцената в черна рокля, която става нейна запазена марка. Оттук нататък Едит Джована Гасион (каквото е рожденото й име) се превръща в певицата Едит Пиаф. Скоро става популярна и още същата година записва първата си плоча. През април 1936 г. Льопле е намерен мъртъв в апартамента си. Едит е съкрушена. Тя загубва не само близък човек, но и е обвинена за съучастие в убийство му. По-късно е оневинена.
Едит Пиаф успява да се съвземе от шока и отново да стъпи на краката си благодарение на модерния по това време текстописец Реймон Асо. Той става неин мениджър и любовник. Кариерата й стремглаво тръгва нагоре. Пее пред пълни зали. По време на немската окупация на Париж Едит създава La vie en rose (Животът в розово). Песен, превърната в хит от Луис Армстронг и включена през1998 г. в Салона на славата на наградите Грами.
1951 г. бележи началото на един мрачен и изключително тежък за певицата период, продължил до смъртта й през 1963 г. Едит претърпява две сериозни автомобилни катастрофи. За да намали болката от раните си, още в болницата започва да взима морфин. Скоро става зависима. Става убийствено опасно, когато комбинира и с алкохол. Следват един опит за самоубийство, четири случая на интоксикация, три изпадания в кома, възпаление на черния дроб, нервна криза, две състояния на делириум тременс, седем операции и две бронхопневмонии. Лекарите я съветват да спре работата и да се щади, защото в противен случай този начин на живот ще я убие. Но на нея й харесва това самоубийство на сцената. Тя пее до пълно изтощение, записва песен след песен, появява се в шоу след шоу, участва във филми. Не един и два пъти припада на сцената, често на концертите й я чака линейка, която след края на шоуто я откарва в болницата.. "Ще пея винаги. А в деня, в който вече няма да пея, ще умра."
"Ще й се прости много, защото много е обичала!"
Едит има бурен и интересен любовен живот. Въпреки че не е красавица, дребна, слабовата и с отвратителен характер, тя е харесвана и обожавана от мъжете. Пиаф постоянно се влюбва и зарязва любовниците си. Често прилага един и същ номер. Влюбва се, майчински се грижи за своя любим, дава силен тласък на кариерата му и когато успее, го напуска. Пътят на много известни мъже като Ив Монтан, Жилбер Беко, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки към славата минава през леглото на Едит Пиаф.
Иначе мъжете в живота й се появяват твърде рано. Едва на 17 г. тя ражда извънбрачно дете. Дъщеря й умира от менингит на 3 г. Според някои биографи Едит е трябвало да проституира, за да може да погребе детето си. След това тя няма повече деца.
Следва любовна афера с мениждъра й Асо, когото Едит Пиаф изоставя през 1939 г. заради очарователния млад певец Пол Мьорис. Две години по-късно връзката им приключва.
На върха на славата си 30-годишната Пиаф среща в Мулен Руж 8 години по младия нея Ив Монтан и се влюбва неудържимо.Включва го в шоуто си, репетира с него, подбира му песните, съветва го как да се държи и как да се облича. Моли дори бившия си любовник Анри Конте да напише песни за Монтан. Когато става известен, го зарязва.
През есента на 1946 г. Едит Пиаф се запознава в Париж с боксьора Марсел Сердан, който по това време е много популярен. Любовният им роман започва обаче година по-късно, когато Едит е на турне в Щатите. Любовта им е силна и страстна, живеят за момента, забравяйки, че той е женен с деца. През 1949 г. Пиаф отново е в САЩ, а Сердан участва в боксови мачове в Европа. Самотна, тя го моли да отиде при нея колкото се може по-скоро. Той взима самолет и катастрофира. Марсел загива. Едит е съкрушена, чувства се виновна за смъртта му и изпада в дълбока депресия.
Когато се връща в Париж, певицата среща Шарл Азнавур. Тя му отваря много врати и дава успешен старт на кариерата му и така авантюрата им приключва. На 37 години Едит Пиаф се омъжва за певеца Жак Пилс, с когото се познават отдавна. Двойката заминава за Америка. Бракът им продължава 4 години. Следва още една трагична връзка. В автомобилна катастрофа загива любовникът й - 23-годишният американски художник Дъглъс Дейвис.
Голямата любов
Своята голяма и последна любов Едит среща в болничната стая. Тя е болна, разорена, изоставена от приятели и любовници, тъжна и самотна. Тогава в живота й се появява 26-годишният фризьор Теофанис Ламбукас. Той я посещава в болницата, като вместо букет цветя й подарява кукла. В Париж тръгва мълвата, че младокът иска да наследи парите на Пиаф. Истината обаче е друга. Тео е единствен син на доста заможни хора, а Пиаф вече е разорена. Той знае, че тя има рак и не й остава много. Не е ясно дали двамата въобще са имали сексуални отношения. Тео мечтае за певческа кариера и Едит му отваря пътя към сцената, както впрочем прави за всичките си екслюбовници. Дава му псевдонима Сагапо (от гръцки Обичам те) и започва да работи с него. Двамата изпълняват в дует песента "За какво е любовта?", с която пленяват публика. През октомври 1962 г. сключват брак.
По съвет на лекарите Едит и Тео заминават за Ривиерата, но състоянието й се влошава. Получава белодробен оток и веднага е приета в болница. След пет денонощия в кома Едит има пристъп на умопомрачение, продължил 15 дни. Едва на 47 години издъхва в дома си в Южна Франция, няколко часа по-късно си отива и приятелят й Жан Кокто. Заради скандалното й поведение римокатолическият архиепископ на Париж отказва да отслужи опело. След смъртта на Едит Пиаф Тео изпада в забвение. Оказва се, че прочутата му съпруга му е оставила в наследство огромен дълг - 45 милиона франка.
Дете на улицата
Едит Пиаф се ражда под един уличен фенер, в мразовита вечер на 19 декември1915 г. Само след два месеца майка й я изоставя на грижите на алкохолизираната й баба, която често смесва млякото й с вино. Когато става на 3 г., баща й Луис-Алфонс Гасион се връща от войната и е ужасен от състоянието, в което я намира - мръсна, недохранена и почти сляпа. Взима я заедно със сестра й Симон, за да ги отглежда майка му - готвачка в публичен дом. Бабата води малката Едит по лекари, за да се възвърне зрението й, но безуспешно. Легендата гласи, че една неделна сутрин бабата я облича празнично и я завежда на поклонение в кармелитския манастир на св. Тереза, за да се молят. И ето че чудото става. 7-годишната Едит проглежда и първото нещо, което вижда, е пианото. Дамите от бордея толкова се впечатлили от този факт, че в чест на голямото събитие затворили публичния дом и празнували.
И така Едит започва да се изхранва с пеене. С баща си - цирков акробат, обикалят от кръчма на кръчма, от улица на улица.
От улицата в кабарето
Късметът й се усмихва - певческият й талант е забелязан от Луис Льопле, собственик на нощен клуб. Заради дребната й фигурка - тя е само 142 см, Льопле й дава артистичния псевдоним La Mome Piaf (Малкото врабче). Тя дебютира на сцената в черна рокля, която става нейна запазена марка. Оттук нататък Едит Джована Гасион (каквото е рожденото й име) се превръща в певицата Едит Пиаф. Скоро става популярна и още същата година записва първата си плоча. През април 1936 г. Льопле е намерен мъртъв в апартамента си. Едит е съкрушена. Тя загубва не само близък човек, но и е обвинена за съучастие в убийство му. По-късно е оневинена.
Едит Пиаф успява да се съвземе от шока и отново да стъпи на краката си благодарение на модерния по това време текстописец Реймон Асо. Той става неин мениджър и любовник. Кариерата й стремглаво тръгва нагоре. Пее пред пълни зали. По време на немската окупация на Париж Едит създава La vie en rose (Животът в розово). Песен, превърната в хит от Луис Армстронг и включена през1998 г. в Салона на славата на наградите Грами.
1951 г. бележи началото на един мрачен и изключително тежък за певицата период, продължил до смъртта й през 1963 г. Едит претърпява две сериозни автомобилни катастрофи. За да намали болката от раните си, още в болницата започва да взима морфин. Скоро става зависима. Става убийствено опасно, когато комбинира и с алкохол. Следват един опит за самоубийство, четири случая на интоксикация, три изпадания в кома, възпаление на черния дроб, нервна криза, две състояния на делириум тременс, седем операции и две бронхопневмонии. Лекарите я съветват да спре работата и да се щади, защото в противен случай този начин на живот ще я убие. Но на нея й харесва това самоубийство на сцената. Тя пее до пълно изтощение, записва песен след песен, появява се в шоу след шоу, участва във филми. Не един и два пъти припада на сцената, често на концертите й я чака линейка, която след края на шоуто я откарва в болницата.. "Ще пея винаги. А в деня, в който вече няма да пея, ще умра."
"Ще й се прости много, защото много е обичала!"
Едит има бурен и интересен любовен живот. Въпреки че не е красавица, дребна, слабовата и с отвратителен характер, тя е харесвана и обожавана от мъжете. Пиаф постоянно се влюбва и зарязва любовниците си. Често прилага един и същ номер. Влюбва се, майчински се грижи за своя любим, дава силен тласък на кариерата му и когато успее, го напуска. Пътят на много известни мъже като Ив Монтан, Жилбер Беко, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки към славата минава през леглото на Едит Пиаф.
Иначе мъжете в живота й се появяват твърде рано. Едва на 17 г. тя ражда извънбрачно дете. Дъщеря й умира от менингит на 3 г. Според някои биографи Едит е трябвало да проституира, за да може да погребе детето си. След това тя няма повече деца.
Следва любовна афера с мениждъра й Асо, когото Едит Пиаф изоставя през 1939 г. заради очарователния млад певец Пол Мьорис. Две години по-късно връзката им приключва.
На върха на славата си 30-годишната Пиаф среща в Мулен Руж 8 години по младия нея Ив Монтан и се влюбва неудържимо.Включва го в шоуто си, репетира с него, подбира му песните, съветва го как да се държи и как да се облича. Моли дори бившия си любовник Анри Конте да напише песни за Монтан. Когато става известен, го зарязва.
През есента на 1946 г. Едит Пиаф се запознава в Париж с боксьора Марсел Сердан, който по това време е много популярен. Любовният им роман започва обаче година по-късно, когато Едит е на турне в Щатите. Любовта им е силна и страстна, живеят за момента, забравяйки, че той е женен с деца. През 1949 г. Пиаф отново е в САЩ, а Сердан участва в боксови мачове в Европа. Самотна, тя го моли да отиде при нея колкото се може по-скоро. Той взима самолет и катастрофира. Марсел загива. Едит е съкрушена, чувства се виновна за смъртта му и изпада в дълбока депресия.
Когато се връща в Париж, певицата среща Шарл Азнавур. Тя му отваря много врати и дава успешен старт на кариерата му и така авантюрата им приключва. На 37 години Едит Пиаф се омъжва за певеца Жак Пилс, с когото се познават отдавна. Двойката заминава за Америка. Бракът им продължава 4 години. Следва още една трагична връзка. В автомобилна катастрофа загива любовникът й - 23-годишният американски художник Дъглъс Дейвис.
Голямата любов
Своята голяма и последна любов Едит среща в болничната стая. Тя е болна, разорена, изоставена от приятели и любовници, тъжна и самотна. Тогава в живота й се появява 26-годишният фризьор Теофанис Ламбукас. Той я посещава в болницата, като вместо букет цветя й подарява кукла. В Париж тръгва мълвата, че младокът иска да наследи парите на Пиаф. Истината обаче е друга. Тео е единствен син на доста заможни хора, а Пиаф вече е разорена. Той знае, че тя има рак и не й остава много. Не е ясно дали двамата въобще са имали сексуални отношения. Тео мечтае за певческа кариера и Едит му отваря пътя към сцената, както впрочем прави за всичките си екслюбовници. Дава му псевдонима Сагапо (от гръцки Обичам те) и започва да работи с него. Двамата изпълняват в дует песента "За какво е любовта?", с която пленяват публика. През октомври 1962 г. сключват брак.
По съвет на лекарите Едит и Тео заминават за Ривиерата, но състоянието й се влошава. Получава белодробен оток и веднага е приета в болница. След пет денонощия в кома Едит има пристъп на умопомрачение, продължил 15 дни. Едва на 47 години издъхва в дома си в Южна Франция, няколко часа по-късно си отива и приятелят й Жан Кокто. Заради скандалното й поведение римокатолическият архиепископ на Париж отказва да отслужи опело. След смъртта на Едит Пиаф Тео изпада в забвение. Оказва се, че прочутата му съпруга му е оставила в наследство огромен дълг - 45 милиона франка.
Comments
comments powered by Disqus