Започнат Великденските пости. В наши дни можем да срещнем много хора, които постят. Едни го правят, за да пречистят и презаредят тялото си, други - за да прояснят ума си от нечисти мисли и желания, а трети - за да се извисят духом. Всъщност постейки, човек неминуемо постига всяко едно от тези неща в една или друга степен.


Постите са важна част от всички религии

В християнската традиция откриваме корените им още във времето на Мойсей, който чрез пост и молитва се подготвил да получи Божия завет. След това и Иисус повторил подвига му, като прекарал 40 дни и нощи в пустинята, където бил изкушаван от Сатаната, но чрез пълен пост и непрекъсната молитва успял да се пребори.

Пророк Илия след дълъг и строг пост достигнал голяма душевна чистота и обич към Бог, за което бил удостоен да види Божията слава. Но най-известният постник в християнството е Св. Йоан Кръстител, който е водил изключително аскетичен живот. Носел само груби одежди от камилска вълна, хранил се е с див мед и плодове и непрестанно се е молил. Учителя Петър Дънов също много често е съветвал да се пости, за да бъде човек чист и здрав тялом и духом.

Макар да асоциираме най-често постите с християнските традиции, те са характерни за всички духовни учения. Постът или въздържанието от определени неща се среща още от най-древни времена във Ведическата култура. В едно от основните ведически писания – Шримад Бхагаватам, се казва, че човек трябва да прави определени отречения (да пости), чрез които да се пречисти и да постигне духовно съвършенство. По този начин той ще живее живот, изпълнен с истинско щастие, независимо от материалните обстоятелства. Там също така се говори за различни личности и мъдреци, които са се подлагали на пости и са живели съвършен живот.

Юдейте пък спазват пълен пост няколко дни в годината, отричайки се от храна, вода, миене, ресане и къпане. Правят го в знак на покаяние за извършените грехове и като начин да се презаредят духовно.

При правоверните мюсюлмани спазването на пост е просто задължително. През месеца Рамадан те се въздържат напълно от храна, вода и други напитки, алкохол, тютюнопушене, благовония, къпане и всякакъв вид телесни наслади през светлата част на денонощието. С това целят да се пречистят от нежеланите негативи в себе си, да развият добри качества като търпение, дисциплина, безкористност, вяра, любов и отдаденост към Бог.

Будистите също се подлагат на пост, който винаги е придружен с медитация, при това сред тях има и такива, лишаващи се от храна и социални дейности за 18, 36, а понякога дори за 72 дни. По този начин, считат те, се пречиства тялото, увеличава се силата и яснотата на ума, генерира се вътрешна мъдрост и хармония.


Телесен, умствен и духовен пост – истинска хармония

Както споменахме, постите имат и една по-рационална страна - това е подобряването на физическото здраве. Обикновено, когато човек пости, се ограничава приема на определени храни и вещества, които влияят неблагоприятно върху организма ни - месо, яйца, риба, млечни продукти, концентрирани мазнини, алкохол, цигари, кафе и други интоксиканти. Разбира се, това се отразява изключително благоприятно на организма и в един момент човек получава прилив на енергия, умът му се избистря и успокоява, функциите на отделните органи и системи се нормализират, настроението се подобрява и т.н. Определено става ясно, че следването на постите води до хармонично функциониране на тялото.

Но постите не се свеждат само до телесни въздържания. Петър Дънов казва, че пост е „да не окалваш езика си с нечисти думи, да не окалваш ума си с лоши мисли, да не окалваш сърцето си с лоши чувства и волята си с лоши постъпки.” Тук той акцентира на това, че нечистите мисли, чувства, думи и постъпки замърсяват нашия ум и съзнание и това определено създава дизбаланс. Затова по време на пост човек трябва да бъде осъзнат – да наблюдава какво се случва в ума и сърцето му и да контролира думите и постъпките си. Несъмнено това е път, който води към истинска вътрешна хармония и спокойствие.

Всъщност най-важният аспект на постите е духовният. Следвайки единствено телесен пост, човек няма да допринесе за духовното си развитие. Ако чрез въздържането от храна иска да постигне материална облага или превъзходство, това ще го доведе до деградация и духовен упадък. Духовният пост се изразява в две неща: първото е спазването на Божиите закони, а второто е молитва. Спазването на Божите законите е най-голямото отричане, тъй като човек съзнателно се отказва от всички видове действия, които той смята за правилни, и започва да живее по Божията воля, която е по-висша от човешката.

Постите навсякъде са приемани като универсално средство за постигане на хармония между душата, ума и тялото. Те са идеален начин човек да подобри качеството си на живот, като постигне добро здраве, спокоен ум и по-висока духовност.